Выбрать главу

Спомни си как не бе проявил особена сръчност през онзи приказен следобед, когато с Гейлън пиха чай пред камината и тя му обясняваше как да държи иглата. И вторият му опит в тази област не беше особено успешен.

Ала сега, когато от сръчността му зависеше животът на скъпата му Гейлън, бе сигурен, че ще се научи да борави с иглите.

По пътя към гранитната сграда в Манхатън той седеше в линейката, която без включените сирени и въртящата се лампа на покрива му напомняше на катафалка. Лорънс и Бес пътуваха с такси.

Щом санитарите извадиха носилката с Гейлън, Лукас взе любимата жена в прегръдките си, пренесе я през прага, качи се в асансьора, сетне прекоси мраморното фоайе и всекидневната и занесе Гейлън в стаята, обзаведена в лилаво. Беше решил да я обитават до деня на сватбата.

Нежно положи своята Спяща красавица на леглото с балдахин и грижливо придърпа завивката.

— Как да ти помогнем? — обади се Лорънс от прага.

Лукас се извърна стреснато, сякаш бе забравил за присъствието на Бес и Лорънс, сякаш вече бяха сами с Гейлън. Сами в техния дом.

— Нямам нужда от помощ — отвърна. — Благодаря ви.

— Ще остана в Ню Йорк — заяви Бес. — Ще наема стая наблизо и ще идвам всеки ден, Лукас. Ти ще прецениш кога е най-удобно.

— Не… Извинявай, Бес, но ще ти откажа.

Тя не се обиди. Сърцето й подсказваше, че бъдещият й зет вече не изпитва неприязън към нея, защото е разбрал колко искрена е обичта й към Гейлън.

Знаеше още, че никой не е в състояние да бди над дъщеря й като Лукас, ала тревожно се питаше докога този предан и себеотдаден мъж ще издържи на напрежението.

— Ако искаш, ще пазарувам.

Той я изгледа недоумяващо — какво пазаруване, нали Гейлън се храни чрез система?

— Продукти за теб — поясни Бес. — Трябва да се храниш, за да издържиш.

— Благодаря, но не ми трябва нищо.

— Моля те, кажи ми с какво да помогна! На Гейлън или на теб — отчаяно възкликна тя, сетне си каза, че този път сигурно чашата на търпението му е преляла. Ще забрави учтивостта, към която се придържа въпреки огромното напрежение, и ще й викне: „Махай се! Върви си! Остави ни сами!“. Но дори гневният изблик няма да му донесе облекчение. След миг ще се овладее и ще добави: „Моля те, моля те, Бес! Искам да остана насаме с Гейлън.“

Но той не кресна, а само каза:

— Имам една голяма молба към теб, Бес. Искам да ушиеш булчинската рокля на Гейлън.

Двайсет и девета глава

— Ало, Лукас, ти ли си? Най-сетне те открих!

— Кой се обажда? Джулия, ти ли си?

— Да, аз съм. Изминаха две седмици, откакто ми телефонира и ме попита дали Гейлън ми се е обаждала… Между другото, нямам никаква вест от нея. Честно казано, разтревожих се, когато разбрах, че си заминал. Внушавах си, че сте се оженили тайно и сте на сватбено пътешествие, но все пак исках да разбера дали всичко е наред. Оставих няколко съобщения на телефонния ти секретар…

Лукас мислено се упрекна, че не й се е обадил. Ако Гейлън беше в съзнание, веднага щеше да го помоли да се свърже с най-добрата й приятелка. Ала той бе толкова отчаян, че дори не бе прослушал съобщенията — не го интересуваше нищо друго, освен състоянието на любимата му.

— Случи се нещо неприятно, Джулия. Извинявай, че не ти се обадих по-рано. Гейлън… — Замълча и мислено добави: „Още е в безсъзнание. Измина почти седмица, откакто я изписаха от болницата.“

Разказа на Джулия за операцията. Тя възкликна нетърпеливо:

— Позволи ми да се грижа за нея, Лукас! И за двама ви. Не съм медицинска сестра, но имам богат опит. Сестра ми… — Гласът й секна от вълнението.

— Гейлън ми е разказвала за Уини — каза Лукас внимателно.

— Да, сестричката ми се казваше Уини — отново заговори Джулия — очевидно се бе овладяла. — Гейлън ми помагаше да се грижа за нея. Бях й благодарна за подкрепата, макар че се справях и сама. Ще ми позволиш ли да бъда до теб, Лукас? Искам да те подкрепям, докато помагаш на скъпата ми приятелка.

— Благодаря ти, но засега ще ти откажа.

Засега! Тази дума бе равнозначна на признание, каквото Лукас не вярваше, че някога ще направи. Но си представи как след време — след година, след пет години — ще настъпи момент, когато той ще започне да губи разума си и вече няма да е в състояние да се грижи за Гейлън. Тогава ще се наложи да потърси помощ, но не за себе си, а за любимата жена.