— Разбира се, че знае. През двата почивни дни дежурството се поема от екипа на Марти и хората му вече са пред болницата. Аз съм тук, защото сметнахме, че за отразяването на подобно сензационно събитие е необходим още един екип. Вивека не те е потърсила, тъй като се бяхме уговорили да почиваш до понеделник. Но след като събитията са се развили така неочаквано, с удоволствие ти отстъпвам вахтата, Гейлън. Заслужила си го. Да съобщим на Вив чудесната новина. Ти ли ще й се обадиш?
Служебният клетъчен телефон беше в джоба на широкото й палто, но тя не посегна да го извади, а промърмори:
— Предпочитам ти да се свържеш с нея.
— Дадено.
Адам Вон набра кода за автоматично свързване с апартамента на Вивека Блеър, намиращ се на Парк Авеню.
— Здравей, Вив! — изрече бодро. — Обажда се Адам. Ще ти съобщя нещо невероятно! Гейлън е до мен. Лукас й е обещал интервю веднага след освобождаването на заложниците! Според мен това е „репортерското попадение на века“, не мислиш ли? Да, точно така. Отивам си вкъщи… Да, може би… Добре, добре, ще видим… Марти и хората му са по местата си, Гейлън и Пол ще държат под око полицейската каравана, а аз си отивам на топло…
— Настояваше ти да вземеш интервюто — отбеляза Гейлън, след като колегата й прекъсна връзката и прибра телефона.
— Какви ги говориш!
— Сигурна съм. Разбрах го по уклончивото ти: „Да… може би… добре, ще видим…“
— Не бъди толкова мнителна! Вив предложи да се върна след приключването на кризата и да присъствам на пресконференцията, докато ти интервюираш Лукас.
— Ама… той няма ли да бъде на пресконференцията?
— Няма, независимо от изхода на кризата. Ако момичетата останат живи, на журналистическите въпроси ще отговарят кметът и началникът на полицията, а ако — не дай, боже — операцията претърпи неуспех, пресконференцията ще се води от неизвестен говорител на служителите на реда. Лукас Хънтър никога не дава интервюта. Щом се е съгласил да разговаря с теб, няма да ти е възможно да проследиш другите събития, например няма да можеш да отразиш реакциите на родителите на момичетата. Невъзможно е да бъдеш на две места едновременно, нали? Ще взема Уоли и ще се върнем… за всеки случай. Задачата ви с Пол е да не позволите на добрия лейтенант да ви се изплъзне! Съгласна?
— Да — промърмори тя, макар да й се искаше да стои на пост с Уоли, а не с Пол.
Пол очевидно също не беше във възторг от предложението. От самото начало главният оператор на Кей Си Ар знаеше, че Гейлън ще се провали, и като Розалин Сейнт Джон не криеше пренебрежението си към недодяланата провинциалистка. „Не снимаме минисериали! — бе я скастрил още при първия им съвместен репортаж. — Важна е есенцията, ясно ли е?“
Разбира се, че й беше ясно, но за разлика от Пол, който го правеше с лекота, тя не можеше да сведе житейските събития до няколко сбити изречения.
По същия стегнат и сбит начин Пол й бе разказал „сагата“ за създаването на Кей Си Ар, историите на Адам, Вивека, Полин, Мариан и Джон.
От петимата само Джон беше беден като църковна мишка. Но когато реши да разшири медийната си империя със закупуването на манхатънска телевизионна станция, заплашена от фалит, Джон Маклейн беше вече много богат. Обичаше предизвикателствата и реши, че ще изправи на крака губещата телевизия. Разчитайки на безпогрешния си усет на даровит режисьор, той създаде страхотен екип. Покани за водещ прочутия военен кореспондент Адам Вон, който можеше да получи място във всеки телевизионен канал. Ала Адам също обичаше риска и предизвикателствата, както и Манхатън, затова прие предложението.
За шеф на новинарския отдел Джон избра Вивека Блеър, която работеше в неговата телевизионна компания в Далас. Тя се съгласи да дойде да живее в Ню Йорк и дори измисли названието на новия канал.
Постепенно нещата потръгнаха и Кей Си Ар стана най-гледаната телевизия в Манхатън. До този момент само Адам водеше новинарските емисии. След като обявиха конкурс за водеща, бяха затрупани от видеокасети, представящи кандидатките за престижната работа. Вивека и Адам избраха аристократичната Мариан, тяхната Грейс Кели, спечелила сърцата на хилядите зрители, когато между нея и Джон пламна любов. На сватбата им в прекрасната розова градина в градчето Чатсуърт Адам се запозна с Полин, сестрата на Мариан, и само след шест месеца двамата също се ожениха.
Пол разказа на Гейлън всичко това, но не намери за необходимо да сподели с нея последната глава от „сагата“ — на 14 декември Мариан бе починала от злокачествен тумор.