Брандън въздъхна тежко и продължи:
— Принудих ви да ме изслушате, сега си отивам. Отново ще пиша на Лукас. Дано този път го убедите да прочете писмото. Години наред посланията ми до него се връщат неразпечатани. Чувствам те толкова близка, Гейлън, разреши ми да те наричам така. Много е важно той да прочете писмото, за да запази разума си и да се освободи от неоснователно изпитваното чувство за вина. Извини ме, че те изплаших.
Брандън Крисчънсън натисна бутона, монтиран в мраморната колона до асансьора. Гейлън си каза, че след секунди неканеният гост ще влезе в кабината и тя ще бъде в безопасност. После часовникът ще оповести полунощ и тя ще потегли с такси към летището.
Но защо се страхува за живота си? Та нали манхатънския убиец е мъртъв?
Брандън Крисчънсън не беше чудовището, хладнокръвно причинило смъртта на четири жени. Беше друг тип чудовище и бе прекарал двайсет и две години зад решетките, но в думите му имаше известна доза истина. Любимият й още беше в затвор, а човекът, погубил малката Джени, бе открил пътя към Бога. „Разговори с Бог“ не й беше допаднала, но за милиони хора по света книгата се бе превърнала в източник на вдъхновение, донесла им бе душевен мир.
Донякъде оправдаваше Брандън, задето се беше представил под чуждо име — в противен случай тя нямаше да му позволи да припари в апартамента. Пък и веднага беше признал за измамата. Освен това изповедта му съдържаше известна доза истина за Лукас, който беше разкъсван от гняв, мъка и угризения на съвестта.
Онзи, когото тя винаги мислено сравняваше със сивоока пантера, беше пленник на своето минало. А ето че човекът, който обещаваше да му помогне, щеше да си отиде завинаги.
Ще продължи да изпраща писма, които Лукас никога не чете.
— Почакай! — възкликна Гейлън. — Наистина ли мислиш, че мога да му помогна?
— Да. Надявам се да го убедиш да се срещне с мен и дори да присъстваш на разговора ни.
— Защо избра мен за посредник?
— Заради близостта ти с Лукас.
— Ние… ние не сме близки — изчерви се тя.
— Нима? Ако не бяхте повече от приятели, Лукас нямаше да сподели с теб за случилото се преди двайсет и седем години. Вивека също е на мнение, че помежду ви има интимна връзка.
— Вивека ли? — промълви Гейлън. Очевидно шефката на новинарския екип и Брандън бяха доста близки. Ето защо Вивека е била толкова сигурна, че ще убеди анонимния автор на „Разговори с Бог“ да разкрие самоличността си. — Познаваш ли я?
— Разбира се. Братовчеди сме. Тази вечер й бях на гости — отдавна не се бяхме виждали. Неочаквано се разигра последната сцена от ужасяващата драма на Казанова. Интересува ли те кой се крие зад това име?
— Не.
— Все пак ще ти го кажа. Всъщност разкриването на самоличността на убиеца ме накара да те потърся. След като чух гласа на Лукас, импулсивно реших да дойда тук. Говоря несвързано, нали? Позволи ми да ти разкажа какво чух… какво се случи, може би тогава ще разбереш истината. Съгласна ли си?
— Да — отвърна тя, без да се поколебае. Би сторила всичко, за да помогне на Лукас.
„Не се ли излагаш на прекалено голям риск?“ — попита някакво гласче в дъното на съзнанието й. След миг повикът на сърцето надделя над гласа на разума.
— Да отидем в дневната — предложи. Възнамеряваше да седне близо до телефона и да посочи на Брандън канапето, намиращо се на безопасно разстояние.
— Благодаря ти, че се съгласи да ме изслушаш — промълви той, последва я в дневната и седна на посоченото от нея място. Видимо се беше успокоил, дори свали палтото си и го преметна на облегалката на канапето.
Гейлън обаче седеше като на тръни и не съблече палтото си, за да подскаже на неканения гост да побърза.
Брандън впери поглед в нея и заговори:
— Обещах да ти разкажа какво се случи тази вечер у Вивека и ще го сторя. Но първо искам да споделя с теб какво бих казал на Лукас, ако застанем очи в очи с него. Решиш ли, че срещата ни е безсмислена, няма да те обременявам с подробности за случилото се само преди час-два. Съгласна ли си?
— Да.
— Ще започна с най-важното — не съм убиец, за какъвто ме представя Лукас. Виждам, че трепериш, сигурно не ми вярваш и искаш да ме изгониш. Моля те, прояви още малко търпение! Животът ти не е в опасност, няма да ти причиня нищо лошо. Но Лукас е в опасност, защото мъка и гняв разяждат душата му.