Брандън замълча и едва когато Гейлън кимна, продължи монолога си:
— Безсъмнено той притежава способността да усеща злото и е помогнал на много хора, но на мен и на моето семейство причини безкрайни страдания. Още когато за пръв път застана пред комисията за предсрочно освобождаване, той заяви, че през нощта, когато умря Джени, е доловил злото в мен. Усетил го бил две нощи поред преди това. Сигурен съм, че Лукас е убеден в твърденията си. Но не забравяй, че беше едва деветгодишен, когато се случи трагедията с Джени, и бе сломен от смъртта й. Според психолозите дете, което е преживяло тежка душевна травма, подсъзнателно изкривява действителността и променя последователността на събитията, понякога дори спомените му са променени. Това е естествена защитна реакция за запазване на душевното равновесие. Разговарял съм с много специалисти, които потвърдиха предположението ми, че Лукас е осъзнал необикновената си способност след смъртта на Джени и преди първото ми явяване пред комисията за предсрочно освобождаване. Ала под влияние на травмата, преживяна в детството му, той си е внушил, че дарбата му се е проявила по-рано. Това е невъзможно, Гейлън. Невъзможно е! Защото Джени Кинкейд умря поради злощастно стечение на обстоятелствата, не съм предизвикал смъртта й умишлено.
„Лъжец!“ — бе изразил с жестове Лукас през онази далечна зимна нощ, преди да изтича в мрака и да открие бездиханната Джени.
„Лъжец, лъжец!“ — мислеше си Гейлън. Внезапно в съзнанието й й изплува младата девойка, която заради преживяната травма и убеждението, че е била предадена, съзнателно бе потискала спомена за щастливите мигове, изживени с майка й.
— Вярно е, че убих Джени — продължи Брандън, нарушавайки неловкото мълчание. — Не го направих нарочно, но остава потресаващият факт, че тя не е между живите. Не знам какво ти е наговорил Лукас, ала повярвай, че винаги съм чувствал вина за смъртта й. Но твърдо отричам, че съм извършил убийство. Причиних смъртта на Джени, но не я убих, затова твърдя, че е невъзможно Лукас да е доловил заплашващата я опасност. Следователно не е бил в състояние да предотврати трагедията. Ето защо е време да престане да се самообвинява и да се съсипва от угризения на съвестта. Тъкмо това ще му обясня, ако се съгласи да разговаря с мен. Мислиш ли, че си струва да посредничиш за среща между нас? Ще ме изслуша ли и — което е по-важно — ще чуе ли какво му казвам?
Мислите на Гейлън бяха обсебени от Джени. Спомни си как Лукас й беше разказал за способността на глухонямото момиче да разбира думите по движението на устните и как то често „питало“: „Чуваш ли онова, което виждам?“.
Дали Лукас ще чуе изповедта на Брандън? Може би… ако види разкаянието и надеждата, изписани на лицето му.
— Не зная — промълви. — Разкажи ми какво се случи тази вечер.
Брандън дълго мълча, сякаш му трябваше време да се пренесе от миналото в настоящето.
— Преди Коледа бях в Испания. Върнах се едва днес по обяд. От аерогарата телефонирах на портиера на сградата, в която живея, и от него разбрах, че електроснабдяването е прекъснато от опустошителната буря. Обадих се на Вивека и тя предложи да ме приюти за една нощ. Тъкмо когато се бяхме настанили удобно и разговаряхме за случилото се по време на отсъствието ми, по телефона позвъни Адам. Заяви, че се тревожи за състоянието на Джон, че подозира шефа си в умопомрачение и в извършване на нещо, за което не можело да се говори по телефона. Според него Джон трябвало да бъде изпратен в психиатрична клиника, където да бъде под постоянно лекарско наблюдение. Щял да го убеди да отидат заедно при Вивека, уж да обсъдят бъдещата си съвместна работа. Вивека заяви, че е по-добре да е сама, когато двамата дойдат. Съгласих се. Казах, че ще пренощувам у приятелка, която също живее в Манхатън. Тя ми даде ключа от съседния апартамент, в случай че приятелката ми не си е вкъщи…
— Наистина не си я намерил у дома — прекъсна го Гейлън, като си спомни за непредвидения „гост“ в апартамента до жилището на Вивека, когото полицейските служители бяха открили.
— В интерес на истината дори не я потърсих. Щом излязох от сградата, се разтреперих от студ, освен това бях уморен от пътуването. Реших да прекарам нощта В необитаемия апартамент, но дори не успях да се обадя на Вив. Броени минути след като влязох в жилището, нахлуха командоси. Разполагаха със свръхмодерни устройства, чрез които подслушваха какво се случва в съседния апартамент. Адам се появи и обясни, че Джон ще дойде по-късно. Не искал да го притиска, за да не разбере, че са му устроили капан. Джон бил признал, че е убил четирите жени, че е Казанова.