— Изпитвал е удоволствие и да измъчва Лукас.
— Вярно е. Адам обясни, че го е правел заради Мариан, не заради Кей. Не обичал любовницата си и пет пари не давал дали е имала интимна връзка с Лукас. Ала обожавал Мариан и я считал за своя собственост.
— Нима намекваш… нима Адам е намеквал, че Лукас и Мариан са били любовници?
— Не. Вивека ми каза, че двамата са се виждали много рядко, и то само на обществени места. Но преди много години са били доста близки, както вече си научила от разказа на Лукас. Тримата с Мариан и Полин бяха най-добрите приятели на Джени. Тя умря, а те са живи. Знаеш ли какво се случва с близки хора, които се чувстват виновни, задето не са спасили живота на приятел?
— Да — отговори Гейлън, като си спомни как Лукас и Лорънс са се отчуждили след смъртта на Джени. — Разделят се и не се виждат често, но емоционалната връзка помежду им се заздравява.
— Точно така. С течение на времето Мариан започнала да боготвори Лукас. Била във възторг от усилията му да осуети предсрочното ми освобождаване. Джон казал на Адам, че до гуша му било дошло да слуша колко умен, благороден и смел е Лукас, който в очите на Мариан бил като митологичен герой, сразяващ дракона. Не стига това, ами тя не сдържала възторга си, когато като водеща трябвало да съобщи за поредната блестяща акция, ръководена от лейтенант Лукас Хънтър. Джон желаел Мариан да бъде само негова, но част от нея принадлежала на Лукас, на супермена, с когото нито един мъж не можел да си съперничи. Той ненавиждал красивия лейтенант и изпитвал двойно по-голямо удоволствие да избива любовниците му, защото знаел, че му причинява страдание. — Брандън замълча и зачака, но като видя, че Гейлън няма да проговори, попита: — Какво мислиш?
— Какво мисля ли? — заекна тя. Бе се вцепенила от студ, сякаш лед беше сковал съзнанието й.
— Как ти се струва тази история? Изглежда ли ти правдоподобна?
— Не те разбирам…
— Командосите също изпаднаха в недоумение, като им казах, че нещо не е наред. Присмяха ми се и заявиха, че наистина нещо не е наред — арест няма да има, защото Джон Маклейн изобщо няма да се появи и няма да е възможно да бъде заловен точно в мига, в който се кани да убие поредната си жертва. Докато мърмореха недоволно, за пръв път чухме гласа на Лукас, който ръководеше операцията от полицейския бус: „Подгответе се за влизане в апартамента!“. Не изключи микрофона и ние чухме как дава нареждания на снайперистите. Командващият ги му отвърна да не се безпокои — вече били взели на мушка Адам Вон.
— Адам ли?
— Да, Гейлън. Едва в този момент разбрах, че е разказвал на Вивека собствената си история. Надявал се е да отвлече вниманието й с новината, че Джон е серийният убиец, наречен Казанова. Мисля, че планът му успя. Вив толкова се разстрои, че не забеляза крещящите противоречия във версията му. Като страничен наблюдател аз разсъждавах по-трезво. Спомних си как преди години тя ми бе признала нещо, заради което се чувстваше виновна — имала странното усещане, че прочутият военен кореспондент Адам Вон с удоволствие описва най-кървавите сцени от бойното поле. Това подсказва садистични наклонности, нали? От разговорите ни с моята братовчедка бях разбрал, че Джон Маклейн е човек с нежна душа, който в никакъв случай не може да се превърне в садист. Не Мариан, а Полин се възхищаваше от Лукас. И двамата с Вивека го знаехме, но тя бе подложена на такова напрежение, че не забеляза грешката на Адам. По време на първото ми явяване пред комисията за предсрочно освобождаване стана ясно, че Полин е писала на Лукас и е настоявала той да присъства. Освен това всеки, който е запознат с работата на Мариан, знае, че тя никога не е възхвалявала в ефир подвизите на лейтенант Хънтър. Но подозирам, че Полин непрекъснато се е възхищавала от Лукас, и то в присъствието на съпруга си, на когото е омръзнало да слуша за ненадминатия красавец и смел рицар.