— Полин… — промълви Гейлън. Не познаваше съпругата на Адам, която беше толкова сломена от смъртта на сестра си, че лекарите поддържаха нервите й с приспивателни. Но я беше видяла на снимката от деня на убийството на Джени. Още от малка е била крехка и болнава, едва ли е щяла да издържи новината за сексуалните похождения на Адам, която Кей е заплашвала да й съобщи. — Той призна ли?
— Не. Умря секунди след като снайперистите потвърдиха, че са го взели на прицел и след като Лукас им нареди да стрелят.
— Но…
— Знам какво те тревожи. Питаш се дали Лукас не е сгрешил, дали и той е хладнокръвен убиец. Успокой се, прокурорът получи доказателство за вината на Адам. Преди да го застрелят, незабелязано извади нож от джоба на палтото си, ловко изви ръката на Вивека и допря острието до гърлото й. Може би е щял да се позабавлява с нея, може би не. Лукас не искаше да рискува.
„Може би е щял да се позабавлява с нея“ — мислено повтори Гейлън и потръпна, сякаш усети полъха на леден вятър. Тези думи не бяха изречени от Адам. Адам беше мъртъв.
Ала все пак бяха думи на убиец.
На Брандън!
Тя скочи на крака и посегна към телефона, но Брандън я изпревари. Ловко изви ръцете й зад гърба й и ги завърза с бял копринен чорап. После спокойно обясни:
— Намерих го, докато пребърквах чекмеджетата в спалнята на непознатите, в чийто апартамент ме настани Вивека. Командосите вече бяха в съседното жилище, навярно за да съберат останките от черепа на Адам…
— Какво искаш? — попита го Гейлън, макар вече да знаеше отговора.
Брандън се усмихна зловещо, блъсна я обратно на стола и изсъска:
— Само аз имам право да възмездявам — каза Бог.
— Бог има право да отмъщава, но ти не.
— Това е само едно от твърденията в Светото писание, които не подкрепям. Написах „Разговори с Бог“, за да изложа мнението си по спорните въпроси.
— Ти си луд!
— Не си далеч от истината. Докато бях в Испания, следях „подвизите“ на Казанова и щях да се пръсна от яд, задето той провали грижливо подготвения ми план. Възнамерявах да отмъстя на Лукас, но още не бях решил как и кога да приложа плана си. Събитията, които се разиграха тази нощ, ме улесниха. Ти, Гейлън, ми бе сервирана като на тепсия. Бях осенен от гениална идея, дошла съвсем внезапно като идеята на Адам да избожда очите на жертвите си. Всъщност ми я подсказа Вивека, като подхвърли, че имаш интимна връзка с Лукас. Тогава ми хрумна да те убия. Възнамерявах да поизчакам и да не се занимавам с теб, ако лейтенант Хънтър те изостави, както изоставя всичките си любовници. Но докато слушах Адам, се възбудих. Знаеш ли колко стимулиращо действа мисълта за убийство? Веднага ми стана ясно, че той е причинявал смъртта на жените, и му завидях. После обезумях от желание да задоволя потребността си. Изминаха седем месеца, откакто удуших една проститутка в Кан. Честно казано, най-много ми допада да удушавам жертвите си, така направих и с Джени. Обаче се възбудих, като слушах как Адам описва жестокостта на Джон, който уж бил кълцал с нож жените, преди да отнеме живота им. Пропуснах това описание, защото сигурно щях да се издам пред теб. Разбираш ли, случилото се тази вечер ми подсказа съвършения план. Адам обезоръжи Вивека, като й наговори куп лъжи, аз сторих с теб същото. Само че в съседния апартамент не дебнат командоси и снайперисти не ме държат на прицел. Сега ще извадя ножа от джоба на палтото си. Уверявам те, че е остър като бръснач, навярно скъпият ни покоен Адам Вон щеше да го одобри. И него взех „на заем“ от отсъстващите съседи на Вив.
— Ще те заловят и този път ще изгниеш в затвора.
— Няма такава опасност, Гейлън. Ще се постарая Лукас да разбере кой те е убил, но през това време вече ще бъда в Европа. Притежавам достатъчно средства, за да не работя до края на живота си, освен това познавам много богати жени, които дават мило и драго да им стана съпруг или любовник. Ще бъда много доволен, ако Лукас намери трупа ти още топъл, но сигурно ще изминат часове, преди да се прибере. Да, ще отсъства още дълго, стига да издържи истеричните пристъпи на Вивека. Жалко, тогава ще бъдеш студена като лед. Е, да започваме.