Може би. Брандън наблюдаваше как Лукас загърна голата жена с тюркоазното палто и я взе в прегръдките си, като й шепнеше да му прости, задето неволно й причинява болка, обещаваше, че винаги ще бъдат заедно.
„Жалко, че госпожицата вече е мъртва“ — помисли Брандън, когато вратите на асансьора се отвориха. В този момент Лукас беше много уязвим, но дори не погледна към мястото, където стоеше убиецът.
Обърна му гръб и тръгна към асансьора, като притискаше Гейлън в прегръдките си.
Брандън за малко не се поддаде на импулсивното желание да забие ножа в гърба му. Дори Лукас да усети приближаването му, няма да има време внимателно да положи Гейлън върху студения мрамор и да се обърне.
Може би…
„Не, няма да успее“ — осъзна Брандън, но вече беше прекалено късно — като видя стария очукан куфар и хартиения плик от „Блумингдейл“, лейтенант Хънтър се олюля, сякаш го прободоха с нож.
Ако Брандън знаеше какво ще се случи, щеше да му нанесе смъртоносен удар. Ала въпреки че беше пропуснал златна възможност, той не съжаляваше, дори бе доволен.
Беше постигнал победа, която надминаваше и най-смелите му очаквания. Изобщо не го беше грижа дали Гейлън Чандлър ще остане жива, или ще умре. Лукас Хънтър несъмнено ще се окопити и ще се впусне да го преследва, но никога не ще го открие.
— Най-сетне си отмъстих — прошепна, като се взираше в затварящите се врати на асансьора. — Който се смее последен, най-добре се смее.
Медицинските служители, които пристигнаха с линейката, бяха опитни професионалисти. Бяха виждали ужасяващи неща и се въздържаха да коментират състоянието на пострадалите дори когато те бяха полумъртви като тази млада жена.
Гейлън Чандлър, водещата от телевизия Кей Си Ар, която само за една седмица се бе превърнала от най-хулената в най-прочутата журналистка, сега беше на косъм от смъртта.
Като разгърна тюркоазното палто, единият медик неволно изруга. Оставаха й броени минути живот, само опитен хирург можеше да спре кръвоизлива.
Ако по чудо линейката стигнеше навреме до Общинската болница, движейки се с бясна скорост по заледените улици, и хирурзите успееха да спасят Гейлън Чандлър, тя бе обречена на страдания до края на живота си.
Навярно би предпочела смъртта пред терзанието ден след ден да вижда обезобразеното си тяло, върху което ножът на убиеца бе оставил непоправими следи.
Лекарят погледна Лукас, сякаш питаше: „Дали не й правим лоша услуга?“. В очите на Лукас проблеснаха гневни искри, той процеди:
— Спасете я!
Двамата медици се надвесиха над Гейлън, докато линейката с включена сирена пътуваше към болницата. Опитваха се да намерят вена, но напразно — от шока вените й се бяха свили. Лукас приклекна до нея, докосна хладното й лице и огненочервените й къдрици, също студени като ледени висулки.
— Дръж се — прошепна. — Още малко и сме в болницата. Не се предавай!
— Продължавайте да й говорите, лейтенант — настоя медикът. — Усетих усилване на пулса й.
Лукас се наведе така, че топлите му устни почти докоснаха леденото й чело.
— Обичам те, Гейлън — промълви едва чуто, но усети, че със сърцето си тя е разбрала думите му. — Обичам те!
— Не знам какво й казахте, лейтенант, но продължавайте да й го повтаряте. Тя ви чува. Най-сетне успях да намеря вена, сега ще инжектирам…
Лукас не го слушаше, цялото му внимание беше съсредоточено върху поддържането на искрицата живот у Гейлън.
— Детектив Чандлър — изрече с усмивка, за да прикрие страха, който го обземаше. Целуна клепачите й, те потрепнаха едва забележимо. Долепи устни до нейните и прошепна: — Ще се омъжиш ли за мен, Гейлън? Ще станеш ли моя съпруга?
Сирените виеха, шофьорът едва удържаше линейката да не се преобърне на някой завой.
Лукас не отделяше устни от устните на любимата си, които потрепнаха в едва забележима усмивка.
Двайсет и трета глава
Веднага след като хирурзите от травматологията съединиха прекъснатите артерии и извадиха от белите й дробове острите като бръснач костици, специалистите по пластична хирургия се заеха с дълбоките разрези на гърдите й, като използваха мънички игли и правеха подкожно всеки шев. Засега не бяха в състояние да сторят нищо повече. По-късно, ако прескочеше трапа, щяха да извършат допълнителни операции за премахване на белезите.
В същото време сестра Кейси от Шести блок се опитваше да спаси тюркоазното палто.