По една случайност бе останала в болницата след единайсет часа, когато свършваше дежурството й. Седеше в стаята за игри, където преди няколко дни бяха държани малките заложнички, и не откъсваше поглед от телевизора в очакване да съобщят името на серийния убиец, известен като Казанова. Минаваше дванайсет, когато й позвъниха от спешното отделение.
Докато чакаше Кейси да се обади, старшата сестра наблюдаваше изпод око прочутия лейтенант Хънтър. С Кейси бяха много близки приятелки и старшата знаеше коя е щедрата дарителка на куклите, които в неделя били донесени от самия Лукас Хънтър.
Помисли си, че никога не е виждала по-красив мъж, въпреки че лицето му беше изкривено от отчаяние, което той опитваше да прикрие.
По време на краткия престой на пострадалата в спешното той се бе отдръпнал, за да не пречи на персонала да си върши работата. А после, когато закараха Гейлън в операционната, не настоя да влезе в стерилното помещение и запази привидно спокойствие. Съобщи на колегите си кой е нападателят и разпореди да започне издирването му.
Старшата сестра прошепна В слушалката, че лейтенант Лукас Хънтър се намира в спешното отделение и че поведението му я тревожи. Прилича на статуя, изцапана с кръв. Опитали били да му говорят, но той оставал безмълвен. Може би ще реагира на присъствието на Кейси, ще се вслуша в думите й…
Кейси се съмняваше, че ще го изтръгне от вцепенението. Обзе я отчаяние, като видя красивото му, но безизразно лице. Имаше вид на човек, който не само се е срещнал със смъртта, но още я вижда пред себе си.
Отмести очи от лицето му и забеляза нещо, което старшата сестра не беше споменала по телефона. Лукас притискаше до гърдите си тюркоазното палто, сякаш прегръщаше самата Гейлън, без да забелязва, че подплатата е просмукана с кръв… с кръвта на любимата му жена.
— Лукас, аз съм сестра Кейси от Шести блок. Помниш ли, че Гейлън ни запозна?
Пепелявосивото му лице също беше изцапано с кръв, очите му блуждаеха. Отговори учтиво, но с мъртвешки глас:
— Да, спомням си.
— Слушай, непременно трябва да изчистя петната от палтото на Гейлън. Няма да излязат, ако не побързаме. Гледай само как действа кислородната вода — палтото ще стане като ново. Отначало си казах, че Гейлън ще му ушие нова подплата. Но ми направи впечатление, че тя много държи на тази дреха, и реших, че не ще иска да сменя хастара.
Кейси предпазливо издърпа палтото от ръцете му и почувства облекчение, когато Лукас не оказа съпротива.
— Благодаря. Хубава подплата, нали? И колко много вътрешни джобове… — Тя опипа издутите джобове, за да прецени какво съдържат. — Гейлън ги използва най-рационално, затова не носи дамска чанта. Прекрасно изобретение — ако пусне модела в серийно производство, дамите ще се надпреварват да го купуват.
Докато бърбореше, Кейси умело отстраняваше кървавите петна по подплатата. Искаше й се да почисти лицето и връхната дреха на лейтенанта и би го сторила без колебание, ако човекът срещу нея беше само полицай.
Но Лукас Хънтър беше мъж, измъчван от кошмарни мисли и парализиран от страх. Въпреки това оставаше джентълмен до мозъка на костите си.
Тя изля кислородната вода върху чиста кърпа и му я подаде:
— Избърши лицето си, лейтенант. После ще почистим и палтото ти. Моля те, направи го заради мен.
За нейна изненада Лукас се подчини. Това й даде смелост. Хвърли в коша окървавената кърпа и му показа подплатата на тюркоазното палто:
— Погледни, като ново е! Ще го занеса в стаята, където ще настанят Гейлън, и ще го оставя да изсъхне. Пътьом ще те отведа в чакалнята. Ела с мен, Лукас, моля те.
Вълшебната думичка „моля“ отново подейства и той се подчини. Тъкмо бяха напуснали интензивното отделение, когато там нахлуха представители на медиите. Кейси отведе Лукас в чакалнята, където достъпът на репортери бе забранен, занесе тюркоазното палто в стаята на Гейлън и се върна при лейтенант Хънтър.
Очакването им се стори безкрайно. И двамата мълчаха. Лукас бе разкъсван от мъка и страст. „Какво ли си мисли?“ — питаше се сестрата. Най-добре би било да прогони всички мисли от съзнанието си, но Лукас Хънтър едва ли би приел такова бягство от действителността.
Той се намираше в огромна тъмна пещера, от която нямаше как да избяга. Там имаше място само за мъка и може би за молитва.
И все пак инстинктивно усети, че някой е влязъл в чакалнята. Вдигна поглед и видя доктор Даяна Стърлинг, завеждаща травматологичното отделение, с която се беше запознал при честите си служебни посещения в болницата. Скочи на крака, готов смело да приеме фактите.