Очите му блестяха, той сякаш я изпиваше с жадния си поглед.
— Не — прошепна Гейлън.
— Ще ти припомня. — Докосна нежно бледото й лице, прокара пръст по устните й, които така страстно бяха отвръщали на целувките му. — Казах ти, че те обичам, а сега го потвърждавам. Луд съм по теб, Гейлън.
— Лукас!
— Попитах те дали ще се омъжиш за мен и държа да си спомниш, че отговорът ти беше положителен.
— Нима?
— Защо, отмяташ ли се?
„Не! Не! Не!“ — мислено извика тя, сетне лицето й помръкна. Лукас очакваше тази реакция и нежно я целуна, за да й попречи да каже нещо недообмислено.
— Изслушай ме, моля те.
— Добре.
— Влюбен съм в теб. Доскоро мислех, че е невъзможно да обикна жена, че отдавна сърцето ми се вкаменило. И все пак се влюбих. В теб, Гейлън!
— И аз не вярвах, че мога да обичам, Лукас. Но ето че съм… влюбена в теб!
— Но се канеше да ме напуснеш — промълви той. — Видях във фоайето куфара ти и чантата с куклите, а всичко останало беше по джобовете на палтото ти.
— Ами аз…
— Решила си, че съм се любил с теб само за да предизвикам убиеца, така ли? — Погледът й му подсказа, че именно това е била причината за внезапното й решение, и той изпита гняв към себе си. — Грешката е моя. Трябваше да ти се доверя, да споделя какво долових в неделя. Тогава разбрах, че убиецът е Адам и че скоро ще нападне нова жертва. Налагаше се да действам незабавно, за да затвърдя предположението си. Затворих се в командния център и работих усилено — исках да приключа час по-скоро, за да бъда с теб. Наистина ми липсваше, Гейлън. Не вярвах, че убиецът ще се обади през тази нощ. Смятах, че имаме на разположение още един ден. Повярвай, не бях планирал да те вкарам в леглото си. Знаех, че скоро ще заловим престъпника и тогава ще имаме време да се посветим един на друг, бях решил да почакам, но…
— Аз те прелъстих, нали?
— Скъпа Гейлън, ти ме бе омагьосала отдавна. Но никога нямаше да те любя… да те имам за пръв път, ако знаех, че не ще мога цяла нощ да те държа в прегръдките си и да ти шепна колко те обичам.
— Казанова ни прекъсна. Откъде знаеше, че сме се любили?
— Блъфирал е, Гейлън. Жадувал е да извърши ново убийство. Дори да не се бяхме любили, пак щеше да забие ножа в гърдите на набелязаната жертва, а ти щеше да се чувстваш виновна за смъртта й. След обаждането му се налагаше да изляза и да те оставя сама.
— Сега разбирам, че е било наложително.
— Имаш право. Трябваше да се съсредоточа и да слушам внимателно монолога на Адам, за да усетя кога ще извади ножа.
— Справи се блестящо.
— С цената на големи усилия. Мислите ми непрекъснато се връщаха към девойката, която съучениците й са наричали Плашилото и която е била обект на подигравките на Марк, на Адам и на Розалин Сейнт Джон. Знаех, че в живота ти е имало обич, която си получила от Уини, Джулия, баба Ан и от майка си, променила отношението си към теб едва след започването на връзката с Марк. Сигурен бях, че ме обичаш и че усещаш любовта ми. Все пак се страхувах да не би заради жестокостта на Марк да изтълкуваш погрешно сексуалното ми желание. Боях се да не си помислиш, че съм те прелъстил със задна мисъл, защото ще се усъмниш във всичко, дори в любовта ми. Което се е случило, когато те изоставих не по своя воля.
— Аз… — Гейлън извърна глава, загледа се в куклата и смръщи вежди.
Той сякаш прочете мислите й:
— Разсъждавал съм и по този въпрос. Питах се дали и твоите представи за съвършената женска красота са били повлияни от „идеалните“ мерки на Барби. Реших, че мога да ти вярвам, че куклите наистина са твои приятели… и символи на любовта. Ако любимата кукла на майка ти не е била Барби, а е била парцалена кукла, ти пак щеше да я обичаш и да й шиеш красиви дрехи. Направи ми впечатление, че любимките ти носят тоалети, отговарящи на твоя вкус…
— Мислил си за това, докато си слушал разказа на Адам?
Сивите му очи проблеснаха като стоманени кинжали:
— Да. Зарекох се, че когато заловим или убием Адам, ще предам щафетата на моя помощник Питър Колинс и ще се прибера при теб. Питър заслужава признание, защото доста се потруди за разобличаването на престъпника, освен това разчитах той да се обади на Джон.
— На Джон ли?
— Прецених, че е най-добре той да съобщи на Полин.
„Полин…“ — помисли Гейлън. Деликатната и болнава съпруга на Адам, която е била най-добрата приятелка на Джени… и на Лукас. Когато е разбрал, че Адам е убиецът, той се е разтревожил за нея, питал се е как най-безболезнено да научи тя, че съпругът й е чудовището, отнело живота на четири жени. Но уместно ли е да натовари с непосилната задача Джон, който още не се е съвзел след смъртта на съпругата си?