— Обадих му се в понеделник — продължи Лукас. — Разговаряхме надълго и нашироко, обсъдихме и как Кей Си Ар отразява развоя на събитието. Убеден съм, че Джон така и не разбра истинската причина за обаждането ми — налагаше се да уточня някои подробности за Адам. Ала по време на разговора направих изненадващо откритие — че грижите за Полин помагат на Джон да преодолее скръбта си. Възнамерявах сам да й съобщя жестоката истина, дори мислех да го сторим заедно с теб. После осъзнах, че той трябва да го направи. Заради Полин… и заради Мариан.
— Нима си му казал за Адам?
— Не. Съобщих му, че всеки момент ще разкрием престъпника и тъй като Кей Си Ар е замесена, трябва непрекъснато да поддържам връзка с него. Адам беше споменал, че след смъртта на Мариан съпругът й изчезвал за часове, понякога и за дни наред. Джон обеща да не предприема продължителните пътувания с кола, които му бяха станали навик, и да не се разделя с клетъчния си телефон, когато се разхожда нощем из Манхатън.
— Знаел си, че веднага след обаждането на Питър Колинс ще иде при Полин — каза Гейлън.
— Да. Исках да съм сигурен, че тя няма да научи ужасяващата новина от Розалин Сейнт Джон, затова след последното обаждане на Адам поставих охрана пред дома й и наредих да подслушват телефона й.
— Предвидил си всичко.
— Не съвсем — тихо рече Лукас. Не беше предвидил най-важното — Брандън. Доверчивите очи на Гейлън му помогнаха да прогони неприятните мисли. — Все пак се радвам, че предварително уговорих как да постъпя с Полин. Защото докато слушах монолога на Адам, не успявах да се съсредоточа. Бях буквално обсебен от теб. Хрумна ми, че може би в юношеската си възраст си била преждевременно развита и си притежавала формите на Барби. Може би затова съучениците ти са ти се подигравали, а Марк те е дразнел, че си кльощава и плоска като дъска.
— И до какво заключение стигна?
— Реших, че си осъзнавала колко си красива и колко си секси. — Той се усмихна, като видя намръщената й физиономия. — И до днес не го осъзнаваш. Налага се да поработиш по въпроса, Гейлън. През онази нощ ти дадох първия урок, дано да си усетила каква страст изпитвам към теб, колко те желая.
— Мислиш ме за сексапилна, така ли?
Погледът му беше по-красноречив от всякакви думи.
— Май спомена и че ме желаеш…
— Да, желая те, както самецът желае женската. Имаш погрешно мнение за себе си, породено от жестокостта на близките ти, не на невинните кукли. С удоволствие ще посветя живота си на задачата да опровергая това твое мнение. Какво ще кажеш?
— Да — прошепна тя. — Съгласна съм.
— Радвам се. — Усмивката му помръкна, но не и страстта, която караше очите му да блестят толкова ярко. — Връщах се при теб, Гейлън, когато долових зловещото излъчване на Брандън. Още преди да вляза в апартамента, видях какво ти причинява психопатът.
— Видя ли? — възкликна тя.
— Да — отвърна Лукас и мислено добави: „Видях, че моят снежен ангел е окървавен, че ножът оставя дълбоки следи в плътта му.“
Беше се затичал към сградата и като по чудо нито веднъж не се подхлъзна. Ледът, който по-късно щеше да погуби убиеца, не бе причинил зло на защитника на невинните жертви.
— Влюбен съм в теб, Гейлън, желая те. Но знай, че дори никога да не те докосна, ще мечтая да прекарам живота си с теб… да ти покажа колко те обичам.
Най-после Лукас видя пролетта в големите й сини очи… а Гейлън зърна истината в погледа му, в който нямаше нито болка, нито сянка от миналото.
— Но ще ме докосваш, нали? — прошепна тя.
— Да — отвърна Лукас.
Двайсет и пета глава
Тя спеше, сънуваше и постепенно раните по тялото и в душата й зарастваха. Когато беше будна, разговаряше с любимия си човек и сърцето й се изпълваше с щастие.
— Кога ще се оженим? — питаше плахо.
— Когато пожелаеш — отговаряше Лукас. — Ако решиш, още днес ще сключим брак, можем да повикаме свещеника в болницата. Но ако предпочиташ традиционна сватба, ще поизчакаме. Навярно сама ще ушиеш булчинската си рокля и роклята за Джулия, която ще ти бъде шаферка… а може би и за майка си…
„Традиционна сватба“ — повтаряше си наум тя. Традиционна като пръстена с диамант, който Лукас и подари на третия ден след кошмарното й преживяване. Бижуто беше семпло — великолепен диамант в обков от бяло злато, — но бе зашеметяващо красиво. Камъкът й напомняше на ледените висулки, в които блестяха многоцветни дъги, на огън, пламтящ в късче лед.