— Отдавна съм ти простила. Предлагам да сложим точка.
Пол изпитваше угризения на съвестта и заради предателството си спрямо Уоли, защото бе споменал пред Лукас за снимката на несъществуващото семейство на колегата си и бе насочил подозренията към него.
— Не се самообвинявай — успокои го тя. — Постъпил си правилно, като си уведомил Лукас. Ако колегата ти наистина беше серийният убиец, щеше да помогнеш за залавянето му. Каза ли на Уоли, че си издал тайната му?
— Да.
— А той как реагира?
— Заяви, че се радва, задето не трябва повече да разиграва театър.
— Но защо е лъгал всички?
— Защото е било по-лесно, отколкото да признае истината. Започнало случайно. Купил си бил портфейл и преди да извади рекламната фотография, която слагат във всеки артикул, някой я видял и се възхитил от красивата му съпруга и симпатичните му деца. За пръв път в живота на Уоли някой му обръщал внимание и той се почувствал поласкан. Осъзнава, че се нуждае от специализирана помощ, и вече си е уговорил час при психоаналитик. Обеща непременно да те посети, след като се пооправи от сериозната настинка.
Най-много Пол се измъчваше, задето бе споменал пред Кей, че Моника и Лукас са пътували заедно от Денвър до Ню Йорк. Болното въображение на Кей й бе подсказало, че Моника е любовница на лейтенант Хънтър, поради което бе включила името й в списъка, използван от Адам Вон за набелязване на жертвите му.
— Вината не е твоя — настоя Гейлън. — Не си допускал, че тя е неуравновесена, а Адам е психопат.
На следващия ден Пол отново дойде и й донесе подарък, който бе истински шедьовър на художествената фотография. Използвайки кадър от видеозаписа от неделната утрин след освобождаването на заложничките, бе направил снимка на Гейлън. Тя си спомни как беше настояла да застане пред камерата, без да сваля тюркоазното палто и ръкавичките с един пръст. Операторът се бе помъчил да я убеди, че цветът на дрехата не подхожда на огненочервената й коса и на бледото й лице, ала Гейлън държеше на своето. Разбира се, резултатът беше плачевен — лицето й сякаш се губеше. Ала когато от същия кадър бе извадена черно-бяла снимка, на нея се виждаше красива млада жена. Изражението и погледът й подсказваха, че е безумно влюбена.
Гейлън беше под непрекъснато лекарско наблюдение. Докторите често преслушваха сърцето й, преглеждаха нараняванията и обявяваха, че състоянието й се подобрява с всеки изминал ден.
Помежду си споделяха, че или Гейлън Чандлър е много търпелива, или не изпитва силни болки, както са очаквали при вида на счупените ребра, проболи белите й дробове.
Не подозираха, че в гърдите й гореше пожар. Ала тя усещаше само лека топлина от буйните пламъци, напомнящи й за онзи странен натрапчив сън, когато й се бе сторило, че поливат гърдите й с топъл сироп.
Но дали е било само сън? Ами ако Брандън наистина е излял върху нея гореща течност? Може да й е причинил изгаряния, които вече заздравяват и с това се обяснява липсата на болка.
Изглежда, се бе случило точно това, защото, след като състоянието й се стабилизира, доктор Стърлинг заговори за раните на гърдите й… които Гейлън не беше виждала. Нищо не й пречеше да погледне, когато няколко пъти дневно сменяха превръзките й, но тя предпочиташе да лежи по гръб със затворени очи и с нетърпение да чака момента, когато голотата й ще бъде отново прикрита.
Дори когато беше сама в стаята, не бе дръзнала да надникне под превръзките, но усърдно кимаше, докато Даяна Стърлинг я успокояваше, че раните ще зараснат, че белезите няма да са толкова дълбоки, че съвременната пластична хирургия прави чудеса.
Гейлън си казваше, че ще огледа белезите от изгарянията, но не го стори до навечерието на деня, в който щяха да я изписват. Най-сетне щеше да се прибере у дома, за да бъде с човека, когото обичаше с цялото си сърце.
Преди да си тръгне, Лукас нежно я целуна по устните и прошепна:
— До утре!
Щяха да я изпишат по обяд, но преди това медицинските сестри щяха да й помогнат да се изкъпе така, че да не се намокрят раните на гърдите й, които вече били заздравели. После щеше да облече полото и джинсите, които Лукас й бе донесъл, да наметне тюркоазното си палто и…
Беше девет вечерта. По това време Гейлън вече спеше, но днес не я свърташе на едно място. Беше бодра, обзела я бе радостна възбуда и… любопитство.
Искаше й се да се убеди, че по тялото й не са останали грозни белези, защото утре вечер щеше да бъде в леглото с розов балдахин и в прегръдките на Лукас. Беше намислила да отложи до първата брачна нощ пренасянето в неговата спалня.