Чу как тя дълбоко си пое дъх и машинално се запита дали не е усетила болка.
— Необходимо ми е малко време, Лукас, но не за да се убедя в чувствата си към теб. Обичам те с цялото си сърце и копнея да бъда твоя съпруга. Но трябва да излекувам не само физическите, а и душевните си травми. Затова ще се върна в Канзас и ще се срещна с майка си.
— Има ли причина да не те придружа? Ако желаеш, няма да присъствам на разговорите ви, но през останалото време ще съм до теб.
„Има, има причина!“ — мислено извика Гейлън, сетне промълви:
— Разбери, че трябва да го направя сама.
— Какво криеш от мен?
„Всичко!“
— Нищо не крия, престани да се тревожиш. И, моля те, не ми се сърди! Ако искаш, ще ти се обаждам всяка вечер.
— Разбира се, че искам. Обаждай ми се всяка вечер, всеки ден! Ако размислиш и решиш, че съм ти необходим, ще дойда веднага, където и да си!
— Знам, че мога да разчитам на теб.
— Къде си в момента?
— На път за Канзас.
— Ясно е, че не пътуваш със самолет.
— Браво, лейтенант Хънтър, колко си проницателен! Лекарите ми забраниха за известно време да летя.
— Пътуваш с влак, така ли?
— Да, с бавни пътнически влакове, като всяка вечер преспивам в някой град. Предупредих Джулия, че ще пристигна след седмица.
— Позволи ми да те придружа, Гейлън, да бъда до теб…
— Не се тревожи, наистина съм добре. Искам известно време да остана сама. През дългите часове на пътуването се отдавам на размисъл — спомням си миналото и се подготвям за бъдещето. Бъди спокоен, не се преуморявам, дори се чувствам отпочинала.
— Криеш нещо от мен!
— Не, Лукас, повярвай ми. Имай ми доверие.
— Вярвам ти, Гейлън. Но съм самотен без теб.
— Аз също. Но си представям колко щастливи ще бъдем, когато отново сме заедно.
Обеща да му телефонира всяка вечер и спази обещанието си.
Две вечери поред.
Разговаряха с часове — как тя напълно ще оздравее, как ще се сдобри с майка си. Гейлън настояваше, че и той трябва да забрави раните от миналото, да се срещне със синовете на графа, които са негови братя, макар и само по баща.
— Искам да бъда само с теб! — повтаряше Лукас.
На третата вечер тя не се обади.
Сякаш леден мрак обгърна света му, но той не изпадна в отчаяние, а впрегна всичките си усилия да открие любимата си. Проследи на кого е телефонирала от болницата, но не се натъкна на важна следа — Гейлън бе разговаряла само с Джулия, с него и със собственика на оранжерията в Бронксвил.
От доктор Даяна Стърлинг научи, че при сутрешната визитация Гейлън вече е била облечена и толкова настоявала по-скоро да се върне у дома при Лукас, че Даяна набързо уредила формалностите около изписването.
Издири и служителката от канцеларията на болницата, която му съобщи, че Гейлън е платила с чек разходите за лечението. „Но защо?“ — изплашено попита той. Жената му предаде почти дословно обяснението на госпожица Чандлър — че от честите си пътувания като съдебна репортерка имала навика да урежда сметките си при напускане на хотела.
Служителката добави, че пациентката била в прекрасно настроение. Въпреки че била още много бледа, изглеждала по-красива, отколкото по телевизията.
Лукас откри, че само час след изписването й от болницата Гейлън е била в „Офелия“ и е направила покупки, използвайки кредитната си карта. Управителят на магазина каза, че е бил поласкан, задето прочутата Гейлън Чандлър е избрала да пазарува от „Офелия“. Сподели още, че тя сияела от щастие. Интересувала се от булчинската нощница от коприна с избродирани рози. За съжаление нямали нейния размер, затова той направил специална поръчка — нощницата щяла да бъде доставена на клиентката много преди девети май. По негово предложение госпожица Чандлър поръчала чаршафи за леглото, което ще споделя със съпруга си — те също били от бяла коприна с избродирани рози.
„Рози върху току-що паднал сняг!“ — помисли си Лукас.
Управителят добави, че според него госпожицата щяла да бъде много красива булка — огненочервените й къдрици подчертавали изящните й черти.
Следващото посещение на Лукас беше в банката, където научи, че са издали на Гейлън чек, покриващ разходите за лечението й, и че тя е изтеглила голяма сума, но не е закрила сметката си.
Съобщиха му още, че е помолила да телефонира. Поканили я били в кабинета на управителя, готови били по всякакъв начин да услужат на смелата телевизионна водеща. Гейлън бе позвънила точно в десет, набрала бе неговия номер.