После безследно беше изчезнала. Сякаш бе потънала вдън земя. Не бе използвала кредитната си карта или фонокарта, не бе плащала с чекове. Той не знаеше дали е напуснала Ню Йорк с влак, кола, автобус или със самолет, защото очевидно бе платила билета си в брой.
— Съжалявам, че не мога да ти помогна — каза му Джулия, когато й телефонира. — Последното й обаждане беше преди няколко дни. Съобщи ми, че ще бъде в нашето градче след около седмица. Щяла да пътува по обиколен маршрут, трябвало й време да обмисли бъдещето.
— Каза ли още нещо?
— Да — че те обича с цялата си душа. Гейлън има златно сърце, толкова е всеотдайна…
— Зная — прошепна Лукас. — Зная.
Измина още един ден. И още една нощ. Но от любимата му нямаше ни вест, ни кост. Лукас се чувстваше безкрайно самотен, душата му се изпълваше със страх.
Тъкмо когато беше надвил колебанието си и се готвеше да се обади на Бес Чандлър, чу звънеца на домофона. Изтича до апарата и чу гласа на доктор Стърлинг:
— Аз съм, Даяна. Имам новини за Гейлън. Удобно ли е да се…
Лукас вече беше натиснал бутона за отключване на стоманената външна врата.
Двайсет и седма глава
— Къде е тя? — възкликна нетърпеливо, когато лекарката пристъпи в мраморното фоайе.
— В болница в Бостън. Не се тревожи, това е една от най-добрите клиники в света.
— Защо е там? Какво се е случило?
— Преди два дни е претърпяла операция, но още не е дошла в съзнание.
— Трябва да бъда до нея!
— Така и предположих. Самолетът за Бостън излита от „Ла Гуардия“ в един и петнайсет. Запазих ти място, а таксито, с което дойдох, чака долу. Разполагаме с достатъчно време да ти съобщя каквото знам и да отговоря на въпросите ти. Сигурна съм, че пътуването до Бостън ще ти се стори безкрайно, но след като са ти известни фактите, ще можеш да се съсредоточиш.
— Имаш право, Даяна. Моля те, разкажи ми всичко, не крий нищо от мен!
— Добре. Ще започна с това, че в момента състоянието й е стабилно. Жизнените й показатели са нормални, дишането — също. Изглежда като заспала, но всъщност е нещо по-сериозно… — Лукас понечи да я прекъсне, но тя го спря с жест и продължи: — Лекарите, които са сред най-добрите специалисти в света, са проучили всички възможни неврологични параметри и не са открили абсолютно никакви признаци за мозъчно увреждане. За каквото и да било увреждане. Гейлън още не е излязла от упойка, но лекарите се надяват това да се случи всеки момент. Може би вече ще е в съзнание, когато пристигнеш в Бостън.
„Как се е озовала там? — тревожно се питаше Лукас. Сърцето му се сви от лошо предчувствие. — Маршрутът за Канзас не минава през Масачузетс.“
— Да не е станала жертва на катастрофа?
— Не, престани да се тревожиш! Действала е според добре подготвен план, за който изобщо не подозирах. Замислила го е в нощта, преди да я изпишат от Общинската болница, когато за пръв път се е осмелила да огледа нараняванията от ножа на Брандън и е видяла обезобразеното си тяло.
— Но…
— Знам какво си мислиш. Всички предполагахме, че тя знае за състоянието си, за това, какво й е сторил психопатът.
— Но Гейлън твърди, че си спомня всичко, че нито за миг не е губила съзнание. — Спомни си как очите й бяха широко отворени, докато Брандън нанасяше жестоките поражения на плътта й. — Знае какво се е случило.
— И да, и не. Имала е усещането, че Брандън я залива с топла течност, но не е чувствала болка, затова е решила, че съзнанието й й е изиграло лоша шега, че онова, което си спомня, не се е случило в действителност. Едва когато заговорих за сериозните й наранявания, е разбрала, че наистина ги има, но дори тогава не е осъзнавала, че убиецът я е кълцал с нож. Мислила си е, че по гърдите й има изгаряния и тъй като не е изпитвала болка, решила, че не са фатални. А може би — едва чуто промълви Даяна — дълбоко в себе си е знаела истината, но се е страхувала да застане срещу огледалото. Когато все пак е видяла какво й е причинил Брандън, помолила телефонистката да я свърже с дежурния в отделението по пластична хирургия. Ще ти спестя подробностите и ще ти кажа само, че попаднала на лекар — стажант, който известно време бил работил в клиниката в Бостън и бил чувал за нова и многообещаваща оперативна техника, експериментирана там.
— Експериментирана… — прошепна Лукас.
— Не забравяй, че изследванията се провеждат чрез експерименти, Лукас. Напредъкът на медицината и в частност на хирургията е невъзможен без изследователска дейност. Освен това експериментите не са толкова рисковани, тъй като провеждането им се разрешава само след многогодишни проучвания.