— Разкажи ми по-подробно — помоли той и си помисли: „На какви експерименти се е подложила скъпата ми Гейлън?“.
— Вече обясних и на теб, и на бъдещата ти съпруга, че традиционният подход към премахването на белезите е да се изчака раните напълно да заздравеят. Понякога дори след сериозни наранявания остават почти невидими белези. Традиционният подход обаче изисква време. Пациентът трябва да се въоръжи с търпение в продължение на месеци, дори години.
— А експерименталният? — едва чуто попита той.
— Привържениците му настояват, че трябва да се приложи до десет дни след нараняването, докато тъканите реагират най-активно, дори — бих казала — агресивно. В повечето случаи се извършва хирургическа ресекция на прекалено бързо заздравяващата тъкан. После мястото се третира със специална смес, която прави по-умерена ответната реакция на организма. В случаите, в които оказва желаното въздействие, не остават никакви белези.
— А какво става в случаите, когато не помогне?
— Има опасност да останат по-дълбоки белези…
— Продължавай.
— … които не подлежат на отстраняване чрез повторна операция…
— Какво още, Даяна?
— Възможно е поради прекъсване на съседни нервни окончания пациентът да изпитва силна болка. Хронична болка.
Лукас тихо изруга. Тя не чу думите му, но тонът му беше достатъчно красноречив.
— Гейлън е знаела какъв риск поема.
— Как й е хрумнало да се поведе по ума на някакъв стажант?
— Случаят е съвсем различен. Но ако ти послужи за утеха, ще ти кажа, че въпросния стажант го очакват големи неприятности, задето не се е обърнал към лекуващия лекар на Гейлън, тоест към мен. Не е трябвало дори да обсъжда въпроса с пациентката, която не бил виждал дотогава, камо ли да взима решения. Ала след като разговарял с Гейлън, нашият умник телефонирал в Бостън и уговорил да я приемат в клиниката. Не подозирах нищо и едва днес научих за намесата на стажанта, който се поинтересувал дали колегите от Бостън са ме информирали за състоянието на пациентката. Навярно е предполагал, че тя е споделила с мен намеренията си. Обещала му била, че непременно ще разговаря с мен. Разбира се, стореното от него е непростимо, но аз поемам отговорността.
— Сигурно наистина му е обещала да ти каже — горчиво промълви Лукас. — Но изобщо не е възнамерявала да ти се обади, за да не издадеш плановете й пред мен.
— Искала е да те изненада, Лукас. Убедена съм, че това е истинската причина, още повече че именно нея е изтъкнала пред психиатъра.
— Психиатър ли? Какъв психиатър?
— Консултациите с психиатър са препоръчителни дори при козметичните пластични операции, а при експерименталните са задължителни… поради минималния риск…
— Хората от изследователския екип отказват да приложат експерименталната техника върху пациенти, които поради една или друга причина не харесват външността си, така ли?
— Точно така. Не оперират и хора, които очакват да станат неузнаваеми или които не са в състояние да понесат стреса от евентуалната неуспешна хирургическа намеса.
— Психиатърът е преценил, че Гейлън има основание да желае операцията, тъй като годеникът й не понася да докосва ужасните й белези, така ли?
— Грешиш. Тя не е изтъкнала тази причина, пък и колегата нямаше да я приеме. Гейлън знае, че я обичаш, че няма да я разлюбиш дори ако е обезобразена. Психиатърът също е разбрал чувствата й. Но, Лукас, тя те обича лудо. Не е искала Брандън да бъде част от живота ви, да хвърля сянка върху любовта ви. Не е искала белезите по тялото й да напомнят и на двама ви за безумеца.
Лукас си каза, че Даяна не подозира истината — Гейлън се е подложила на рискована операция само заради него, за да му спести бъдещи душевни страдания.
— Какво ще се случи, ако експериментът се окаже неуспешен, Даяна? Ако белезите са по-грозни отпреди и е невъзможно да се отстранят оперативно, ако Гейлън е обречена да живее в мъки до края на дните си? Психиатърът попитал ли я е какво ще се случи тогава?
— Разбира се — това е най-важният въпрос. Гейлън отвърнала, че сватбата ви ще се състои на уречената дата, защото любовта ви е по-силна от злото у Брандън.
— Той повярвал ли й е?
— Да.
Лукас стисна клепачи и си каза: „Скъпа моя, значи си се научила да прикриваш мислите и чувствата си, да лъжеш, за да ми спестиш бъдещи страдания.“ Тя няма да се върне при него, ако експериментът е неуспешен. Няма да му позволи до края на живота си да бъде измъчван от гледката на тялото й, което убиецът бе обезобразил, за да му отмъсти.