— А — въздъхна той — малко прекрасно цвете от покритите с мъх равнини — хубаво име, което много ви подхожда. Моето е Брандон Бърмингам. Приятелите ме наричат Бран. Вечеряла ли сте?
Тя кимна.
— Да ви предложа ли чаша вино? Имам чудесна мадейра попита той и взе от масата една гарафа.
Хедър поклати бавно глава и отново впери поглед в пода. Той се засмя тихо, направи още крачка към нея и застана съвсем близо. Пое вързопчето, което тя продължаваше да притиска към себе си и го хвърли на един стол.
Брандон впери поглед в нея, смаян от младата й хубост и от роклята, чиято украса от перли блестеше на светлината на свещта. Кожата й, бяла като слонова кост, сякаш сияеше. Пред него стоеше крехка жена, привлекателна, тъничка, с малки корави гърди, които се подаваха примамливо от деколтето. Пристъпи още крачка и обгърна с внезапен импулс тънкия й кръст, като почти я вдигна от пода. После притисна устни към нейните и обгърна Хедър с дъха на същото уиски, което обичаше да пие нейният баща.
Беше толкова изненадана, че не можеше да се брани и само се вцепени в прегръдката му. Имаше чувството, че се наблюдава отстрани и усети, учудена, как езикът му раздели устните й и проникна в нейната уста. Смътно осъзна, че я обзема неясно чувство на наслада. Ако ситуацията беше по-различна, щеше може би да й хареса усещането на това яко, притиснато към нея мъжко тяло. Когато я пусна, той продължаваше да се смее. Очите му святкаха. А когато той отдръпна ръце, от устата й се изтръгна силен вик на ужас, защото роклята й внезапно се плъзна по раменете и падна в краката й. За част от секундата го погледна, преди да се наведе да вдигне роклята си. Но ръцете му я хванаха за раменете и тя се озова отново в прегръдката му. Този път почна да се брани с всички сили, които й бяха останали. Изведнъж се досети какво той има на ум. Но силите й бяха изчерпани от случилото се досега. Нямаше повече шансове. Ако прегръдката на Уйлям Кърт беше желязна, цялото тяло на този мъж тука беше от стомана. Тя не можеше да се освободи. Ръцете й напразно се опираха в широките му гърди. Докато се опитваше да се бори с него, смъкна без да ще ризата от раменете му и сега той я притискаше с голи гърди, а между тях беше само тънката батиста на ризата й. Всеки път когато устните му се притискаха към нейните, когато той обсипваше с горещи целувки лицето и гърдите й, тя едва си поемаше дъх. Усещаше ръцете му да се плъзгат по гърба й. Голите й гърди бяха притиснати към него и в неописуема паника тя се запротиви толкова отчаяно, че за миг й се стори, че се е освободила. Той се изсмя с дълбок, гърлен смях и използва краткото прекъсване, за да си свали обувките и панталона.
— Добра игра, госпожице, но мога да ви уверя, че няма да спечелите.
В очите му лумна страст, когато обгърна със собственически поглед разголената й хубост. Беше красива, по-красива отколкото се беше надявал. А тя беше вперила ужасен поглед в първия мъж, който я виждаше гола. Когато той пак се приближи към нея, Хедър направи опит да се измъкне с вик на уплаха, но една пъргава, много силна ръка, не търпяща съпротива, веднага я спря. Тя се наведе и ухапа китката му. Мъжът изпъшка от силната болка и я пусна, но тя се бе дръпнала толкова рязко, че се олюля и се озова просната върху леглото. В същия миг той беше вече над нея, за да обуздае нейното извиващо се тяло. Сега всяко нейно движение сякаш само засилваше желанието му.
— Не! — изстена тя — пуснете ме, пуснете ме!
С устни притиснати до нейните, той измърмори:
— О не, малка вещице, о не. Сега вече не!
После мъжът се понадигна и тя се усети за миг освободена от тежестта му, но само за един къс миг. После почувствува как коравата му мъжественост търси, опипва между бедрата й, докато намери каквото търсеше и проникна в нея. В паниката си и в опит да избяга, тя също се надигна и някакъв звук — полустон, полувик се изтръгна от устните й, а палещата болка се разля чак до бедрата.
Брандон се дръпна за миг, изненадан, и я погледна. Тя лежеше пребледняла върху възглавниците, беше затворила очи и люлееше отчаяно глава от една на друга страна. Той докосна нежно бузата й, измърмори нещо неясно. Но тя не го погледна. Той се раздвижи внимателно, целуна косата й, челото, загали с две ръце тялото й. Тя лежеше неподвижна, но сдържаното му с толкова мъка желание се засилваше и сега той потъна дълбоко в нея, неспособен да се овладее. При всяко негово движение й се струваше, че я разкъсва. Сълзи на болка се стичаха по бузите й.
Когато бурята премина, настъпи дълъг мълчалив миг, в който той лежеше отпуснат до нея. Когато се надигна, тя се обърна към стената и тихо захлипа, притеглила завивката над главата си.