— Ще се убедите, че заведението на лейди Кабот е нещо, каквото не сте виждали — сякаш излая той, вече неспособен да контролира гласа си. — Госпожата и аз сме съдружници и се грижим да разполагаме с възможно най-хубавите момичета. Трябва много да внимаваме, защото домът се посещава само от богати мъже с високи изисквания. Но не се съмнявам, че с вас ще имаме безспорен успех.
„Горкият човек — помисли си Хедър, — сигурно се е понапил и вече не знае какво приказва. — Тя потисна една прозявка и също усети въздействието на виното. С удоволствие би си легнала.“
— Боя се, че ви досадих с дрънканиците си, мила — засмя се Уйлям. — Надявах се, че няма да сте преуморена от пътуването и ще имате желание за по-продължителен приятелски разговор, но, както виждам, ще трябва да отложим това за утре. И вдигна ръка, когато тя се опита учтиво да му възрази. Не, не, нито дума повече! Виждам, че ви се спи. Впрочем и аз имам нужда от почивка. Радвам се при мисълта, че ще отдъхнете сладко върху меките възглавници.
Хедър намери пътя към спалнята си. Виното я беше стоплило и отпуснало, чувстваше се уморена. Можа да чуе все пак смеха на Уйлям, когато затвори вратата подире й. Тя се облегна на вратата и се усмихна замечтано при радостната мисъл, че отсега нататък в живота й всичко ще се промени. Направи няколко танцови стъпки към огледалото и реверанс на отражението си в него.
— Кажете, лейди Кабот, харесвам ли ви? Елегантна съм, нали?
Завъртя се със смях на пета и отвори крилата на гардероба, за да разгледа всичко окачено в него. Уйлям нямаше да има нищо против, ако се порадва на хубавите дрехи.
Открай време обичаше красивото облекло и изпитваше ужас от необходимостта да носи вехтите дрипи, които лелята буквално й подхвърляше. Избра няколко рокли, които особено много й харесаха, доближи ги до себе си и се залюбува на отражението си.
Не чу как вратата зад нея бавно се открехна, но когато тя вече широко се отвори, веднага се обърна, ужасена. Уйлям стоеше на прага по пеньоар. Съмнение отвя доверието й. Изведнъж й стана ясно защо е тук и я обзе луда паника. Тя стоеше и го гледаше втренчено. Неспособна да помръдне, проумя изведнъж, че са й сложили капан и тя се е хванала без много-много да размисля.
Очите на мъжа проблясваха върху зачервеното му тлъсто лице, отвратителна усмивка разкривяваше мазните му устни. Той заключи бавно вратата след себе си. Завъртя небрежно ключа между пръстите си, преди да го пъхне в джоба. Поглъщаше Хедър с поглед и сякаш се наслаждаваше на страха, който й бе внушил.
— Какво обичате? — попита тя задъхано.
— Дойдох да си взема възнаграждението, задето ви освободих от безрадостния живот на село — ухили се той. Ти си една толкова привлекателна малка курвичка, че не мога по-дълго да ти устоя. Беше толкова доверчива. Беше така лесно да те помамя да напуснеш сестра ми. Като ти се наситя, ще ти позволя да се присъединиш към хубавите момичета на лейди Кабот. Там няма да скучаеш. И кой знае, по-късно ще можеш навярно да се омъжиш за някое богато момче, което ще ти се възхищава, защо не. — Той пристъпи към нея. Няма основания да се притеснявам за бъдещето ти, дете мое. Ех, мъжът ще е малко разочарован, когато легнеш в леглото му, но едва ли ще се оплаче на висок глас.
Той се приближи още повече и Хедър се притисна към масичката до леглото.
— Желая да те притежавам, мила моя — каза той с тон, който не вещаеше нищо добро. — Тъй че няма смисъл да се съпротивляваш. Много съм силен. Освен това с удоволствие упражнявам насилие, ако тъкмо това желаеш, въпреки че предпочитам покорни жени.
Тя поклати решително глава.
— Не! — извика Хедър, луда от страх — не, вие никога няма да ме притежавате, никога!
От смеха на Уйлям й полазиха тръпки по гърба. Беше разгорещен от виното и желанието си, сладострастните му погледи вече я разсъбличаха. Хедър притисна ръце към гърдите си, сякаш можеше по този начин да спре погледите му. Опитваше се да се озове зад гърба му, но въпреки огромната си телесна маса, той беше пъргав и я прегърна със силно движение през кръста. Притисна гърба й към масичката и сломи с желязна сила съпротивата й. Устата му беше лигава и смърдеше на вино, той я притисна към шията й и Хедър усети, че й се повдига. Бореше се отчаяно, но беше толкова по-слаба от него. Когато устните му се задвижиха нагоре, тя извърна лице и се опита да го отблъсне. Но тежестта му беше прекалено голяма и той притисна силно краката й, та да не може да мръдне. Озова се сякаш в менгеме, в което дъхът й секна. Боеше се, че гръдният й кош няма да издържи дълго на този натиск. С нарастваща паника се сети за свещника на масата зад нея. Посегна към него като към желано оръжие и за малко да го хване, но движението й беше прекалено рязко и свещникът падна на пода. Тогава ръцете й затърсиха ножчето.