— Ала този тук няма да се оправи — Ролери се обърна с много тих глас към Агат.
— Защо говориш така?
— Едно време… наблюдавах лечителката на моя род. Понаучих нещо. Тези линии по крака му се наричат пътеки на смъртта.
— Значи познаващ тази отрова, Ролери?
— Мисля, че това не е отрова. Може да се получи при всяка дълбока рана. Дори и при малка рана, която не кърви или пък се замърси. Това е оръжейната болест…
— Суеверие — прекъсна я грубо лечителят.
— Нас не ни хваща оръжейната болест, Ролери — каза й Агат, сякаш се опитваше по някакъв начин да я предпази от възмутения стар доктор. — Ние имаме…
— Но момчето и Пилотсон Алтера са я хванали! Гледай… — и тя го заведе при един ранен тевар, весело дребничко същество на средна възраст, който охотно му показа мястото, където се е намирало ухото му, преди да го отсекат. Раната заздравяваше, но бе подута, пареше и сълзеше…
Агат несъзнателно пипна с ръка собствената си пулсираща и занемарена рана на темето.
Уаток ги бе последвал:
— Това, което местните вирси наричат „оръжейна болест“ — каза той, отправил гневен поглед към безобидния вирс, — е, разбира се, бактериална инфекция. Учил си го в училище, Алтера. Тъй като човешките същества не се поддават на инфекции, произлизащи от местни бактерии или вируси, то единствената беда, която може да ни сполети, е нарушение на функциите на жизненоважните органи като обезкръвяване или химическо отравяне, на които пък можем да противодействаме…
— Но момчето умира, старейшино — възрази Ролери с тихия си, но неумолим глас. — Раната не е била промита, преди да се зашие…
Старият доктор се скова от ярост:
— Върви си при себеподобните и не ме учи как да се грижа за човешките същества…
— Стига! — заповяда Агат.
Настъпи тишина.
— Ролери, ако тук могат известно време да се справят без тебе, струва ми се, бихме могли… — за малко да каже „да си отидем у дома“, но се сепна и довърши унесено — да вечеряме може би.
Тя не бе яла и двамата седнаха в Съвещателната зала и хапнаха малко. После облякоха палтата си, за да прекосят неосветения и раздиран от вятъра площад и да отидат в Колежа, където заедно с още няколко двойки деляха една класна стая. Спалните в Древния палат бяха по-удобни, но повечето съпрузи, които бяха останали заедно в града, предпочитаха поне някакво полуусамотяване в редките мигове, когато можеха да си го позволят. Завита с палтото си, една жена спеше дълбоко зад редица от чинове. Счупените прозорци бяха запушени с преобърнати маси, които служеха за преграда срещу вятъра, камъните и стрелите. Агат и жена му постлаха палтата си на голия под. Преди да го остави да заспи, Ролери събра в шепата си малко чист сняг от един перваз и изми с него раните на ръката и на темето му. Заболя го и изнервен от умора, той промърмори нещо недоволно, но тя го успокои:
— Ти си Алтера… Знам, че не можеш да се разболееш… но това няма да ти навреди. Няма.
Глава тринайсета
Ден последен
Агат се мяташе трескаво и говореше насън в студения мрак на прашната стая. Тя чу в просъница как гласът му се мъчи да я достигне от тъмната бездна на собствените му сънища, как зовът му се отдалечава все повече и повече. Това я събуди. Наоколо все още цареше мрак.
Утрото настъпи рано — светлината струеше покрай преобърнатите маси и образуваше бели ивици по тавана. Жената, която бяха заварили при идването си снощи, продължаваше да спи от изтощение, но другото семейство, прекарало нощта на едно от писалищата, за да се предпази от стрелите, беше вече станало. Агат седна, огледа се и каза изумено с дрезгавия си глас:
— Бурята свърши…
Те плъзнаха една от масите малко встрани и светът отново се разкри пред очите им — изпотъпканият площад, превърнатите в снежни могили барикади, огромните, скрити зад капаци фасади на четирите сгради, отвъд тях покритите със сняг покриви, зад които се мержелееше морето. Синьобял свят с кристално ясни очертания, със сини сенки и ослепително бели, осветени от утринното слънце петна.
Те се любуваха на красотата, но едновременно с това имаха чувството, че през нощта се бяха срутили стените, които ги закриляха. Изглежда, и Агат мислеше като нея, защото каза:
— По-добре да отидем в Палата, преди да са осъзнали, че могат да насядат по покривите и оттам да се упражняват в стрелба по мишени.