— Засега няма какво да се заложи в него! Ние нямаме никаква сериозна информация.
— Да… Прав си… Но нали тук, на тази планета, е имало хуманоидна цивилизация или поне нейни представители. И ако информацията, която предадоха на теб, е вярна, именно тук те са се учили да управляват материята. Все някакви следи трябва да са останали. Ако имахме транспорт, поне един малък всъдеход от планетния комплекс, но и него не можахме да сглобим…
— Аз мога да ти направя всъдеход, дори звездолет, само че това ще бъде играчка, макет. Вече опитвах.
— Знам.
— Знаеш?
— Да, видях как искаш само с един мах да се справиш с нашия „ИЗ“.
— Може би знаеш и защо не успях?
— Ти и сам знаеш защо.
— Чакай! Тогава трябва да се започне от малкото, от някои части, детайли, всички ние заедно бихме могли да си спомним! Та нали знаем всичко за неговите системи! Знаем къде е разположен всеки винт! Трябва да се изготвят отделните части, а после те да се сглобяват в по-сложни! А ти ме караш да правя някакви идиотски упражнения!
— Дори да беше възможно, целият ни живот не би стигнал за това. Но е невъзможно. Ето например, генератора на защитното поле, едно доста просто устройство, всъщност един многопластов кондензатор, наистина пластовете са разположени в пачки през половин дължина на алфа-вълните, за да се получи интерференция. Ти помниш ли дължината на тези вълни?
— Е, приблизително…
— А пък си държал при мен зачот. Аз ги помня с точност до хилядни части на ангстрьома. Ти можеш ли да си представиш в натура величина, която е равна на един ангстрьом? Не можеш. Дори не се опитвай, тя е прекалено абстрактна за твоето съзнание, защото е недоловима за човешките сетива.
— Нали тези пачки се правят в земните заводи?
— Да, но дори контролът на тези процеси е достъпен само за автомати. Човекът е прекалено грубо устройство.
Чу се продължително изскърцване и глух метален удар. Точно пред тях спря кабината на подемника. Вратата се отвори и на площадката изскочи Кибернетикът.
— Ето къде сте били!… Според мен, ние никога няма да намерим робота и утрешното търсене няма смисъл.
— Защо мислиш така? Та ние едва започнахме да търсим! В края на краищата, може да е спрял някъде заради някоя дребна повреда.
Кибернетикът поклати глава отрицателно.
— Ти много добре знаеш, че роботи като този сами поправят повредените си части. Те не могат да имат дребна повреда и работата съвсем не е в това. Задачата, която ни предложиха, не трябва да има решение. Ние не трябва да имаме нито един шанс, нито дори намек за решение. Никакви роботи с оставена в тях информация. Нищо!
— Откъде този абсолютен песимизъм?
— Това е само логика. Никакъв песимизъм. Те вече имат опит от предаването на управлението на материята на друга цивилизация. Едва ли искат да го повторят. Най-вероятно те, както и ние, между другото, са решили да не се намесват в развитието на други цивилизации. Космическото право ограничава контактите. Там има точка за ненамеса в развитието. Цивилизацията е твърде сложна структура и никой не може да предвиди последствията от една такава генерална намеса. Това е всичко. А по-нататък е ясно. Да ни оставят тук без помощ и без всякаква надежда би било от тяхна гледна точка неоправдана жестокост. Защо пък да не ни предложат развлечение под формата на такава една задачка? Ние ще си блъскаме главите с нея, ще се надяваме, ще търсим решение — изобщо животът ни тук ще се изпълни с един несъществуващ смисъл.
— В това, което казваш, почти всичко е безупречно.
— Какво значи „почти всичко“?
— Те можеха нищо да не ни съобщават за техните свръх способности и просто да ни помогнат да се върнем.
— А щеше ли тогава човечеството да ги остави на мира? Като се върнем, ние ще донесем новината, че в този район съществува свръхцивилизация, способна да осъществява междузвездни контакти! Че нали след всичко това тук ще стане вавилонско стълпотворение. Всички крайсери на федерацията ще се понесат насам.
— Мисля, че с техните възможности не би било толкова трудно да попречат на всякакви нежелани контакти… Но, дори и да си прав, все пак ние имаме шанс… Разбираш ли, Миша, ако ние все пак намерим изход от задънената улица, ако намерим начин да решим поставената задача, па макар и тя да няма решение от тяхна гледна точка, аз вярвам, че те ще изпълнят условията на договора и ще разрешат на човечеството да използува необикновените им възможности.
— Точно в това аз пък не се и съмнявам; вярвам, че дори предложено по такъв необичаен начин, това съглашение има за тях силата на безусловен договор и ще бъде изпълнено. Именно затова те трябва да предвидят всичко. И задачата да няма решение. Ние никога не ще можем да се измъкнем от тук. И човечеството никога няма да разбере какво е станало с нас. Ето ви единственото възможно решение. Друго няма и да има.