— По-скоро би трябвало да го наричаме бракониерския сезон — обърна се Карлос Суоми към Атина Поулсон. Двамата се намираха в стрелбището, което Шьонберг бе устроил преди няколко седмици в голямата кабина, точно под салона на „Орион“. Суоми и Атина се бяха вторачили в големия стелаж с високоенергийни оръжия.
Шьонберг бе наредил всеки на борда да си избере оръжие и да се обучи с него, преди да започне истинската стрелба. Шьонберг и Де ла Торе прекарваха доста време долу, докато Селесте и Барбара почти не се мяркаха там.
Суоми и Атина бяха по-умерени, той обикновено се вясваше, когато тя отиваше да тренира. Сега бяха по средата на тренировката. На около десетина метра от стелажа — което ще рече, половината диаметър на сферичния кораб — компютърно симулирана холограма показваше в стопкадър шепа хънтърски хищници в доста добре изрисуваната им естествена среда. Около скицираните животни и в дълбочина до илюзорния хоризонт се простираха няколко квадратни километра ледници.
— Добре — рече Атина с обичайния си нисък тембър. — Формално погледнато, това пътуване е в нарушение на междузвездните закони. Но нито властите на Земята, нито Междузвездните власти, изглежда, дават пет пари. Оскар е твърде хитър, за да се въвлича в сериозни неприятности за такива неща. Отпусни се и се наслаждавай на пътуването, Карл, след като си вече тук. Защо изобщо си тръгнал, след като идеята не ти се нрави?
— Знаеш защо дойдох!
Суоми извади наполовина една пушка от стелажа, но я върна обратно. Дулото й в убито сив цвят бе леко издуто в края, цялото надупчено с малки, прецизно нанесени по машинен път отвори. Излъчваше физическа мощ, доведена сякаш до абстрактно, чисто математическо изражение. Суоми вече бе опитал почти всички пушки от стелажа и му се виждаха почти еднакви, въпреки значителните различия в дължина, форма и тежест. Сега бяха заредени със специални пълнители за стрелба по мишена, изстрелваха съвсем слаб лъч, колкото да попадне в обсега на мишената. Настройката и обсегът им по принцип не бяха по-различни от пушките по панаирджийските стрелбища на Земята или на някоя друга от колонизираните планети; само че там обикновено се стреляше по играчки берсеркери — черни метални призрачета с най-различни ъгловати форми, които размахваха крайници или святкаха заплашително с имитиращи лазери светлини.
— Винаги са ми харесвали тези стрелби по мишена — рече той. — Мигар не са достатъчно реални, че трябва да преследваме и живи животни?
— Защото тези не са истински — рече Атина твърдо. — И стрелбата по тях също не е истинска.
Тя си избра пушка и се обърна гърбом към Суоми, за да се прицели. Сканерът отчете позата й като на готов за стрелба ловец и картината пред нея бавно оживя отново. Многоусто създание с твърда, гъста козина се промъкваше към тях от около седемдесет метра разстояние. Атина стреля, пушката леко изтрака, без да трепне, и звярът се преметна грациозно, почти стилизирано, във въздуха; там, където би трябвало да е гръбнакът му, се появи червена светлинка. Показанията бяха: точен изстрел, животното е убито.
— Атина, аз дойдох, защото ти тръгваше и исках да прекарам известно време с теб, да изясним отношенията помежду си. Затова те помолих да ми издействаш покана. А освен това едва ли някога бих получил друга възможност да пътешествам с частна космическа яхта. Ако ще трябва да ловувам, за да е доволен твоят господар и капитан горе, ще го направя. Или поне ще се престоря, че го правя.
— Карлос, ти непрекъснато ми говориш лоши неща за Оскар, но това няма да мине. Мисля, че ще избера тази.
Тя повъртя пушката в ръцете си, оглеждаше я с критичен поглед.
— Чудя се какво ли си мислят хората от Хънтърс за експедиции като нашата?
— Доколкото знам, те не им вредят. Не знам дори дават ли изобщо пет пари, че сме тук; мисля, че не. Няма да ловуваме в населен район, а на север.
Тонът й бе уверен, сякаш знаеше за какво говори, макар навярно да бе прочела просто същата разпечатка, която и Суоми бе изучавал одеве. Никой друг, освен Шьонберг, не бе идвал тук преди, а и самият той не бе особено разговорлив за предишното си пътешествие. С няколко думи ги увери, че ще се насладят на един великолепен спорт, накратко ги предупреди за някои опасности, от които трябва да се пазят — и толкоз. Сигурно бе идвал на Хънтърс няколко пъти. Трябва да бе на триста години, че и повече; трудно бе да се прецени това, след като възраст от петстотин години не бе нещо необичайно. Стига централната нервна система да издържи, останалите органи по принцип можеха да бъдат ремонтирани или при нужда — подменени.