— Джайлс Коварния — Гладуин Ванучи.
Джайлс бе среден на ръст, но жилав, с почерняло от слънцето лице и с руса коса, със светли и невинни очи. Ако наистина бе коварен, то днес това не му потрябва. С дългия си меч набързо довърши ниския и набит Гладуин, който бе избрал за оръжие бойна брадва.
— Хал Копърсмит — Хоумър Гарамънд.
Хал Копърсмит бе много висок, с отпуснати рамене и дълги ръце, изпъстрени с изкусни татуировки. Дългият меч потрепваше неспокойно в ръката му, досущ като антена, която следваше движенията на противника. Хоумър Гарамънд изглеждаше опечален от предстоящата му задача, макар да бе почти толкова млад, колкото и сияещият от възможността да убива Брам Безбрадия. Хоумър държеше небрежно меча и камата в силните си ръце, когато Хал се втурна в атака. И макар Хоумър да се отмести, не го стори достатъчно бързо.
— Джуд Исаксон — Канрет Джон.
Джуд, свиреп дребосък с невероятно дълги мустаци, излезе пъргаво на ринга; към лявата му ръка бе привързан кръгъл метален щит. С дясната си държеше къс меч. Канрет, може би най-възрастният сред оцелелите в първия кръг, го изчакваше с подхождащо на годините му търпение. Той бе въоръжен с късо копие с дебела дръжка; начинът, по който го държеше, подсказваше, че може да го използва и като тояга, и да прободе с него. Дойде мигът на истината и тогава копието срещна само щита на Джуд, докато Канрет Джон бе свален с удар на меча в коляното. След това краят му дойде бързо.
— Ленос от Хайландс — М’Тамба Мим.
Лицето на Ленос бе изпъстрено с белези и след като излезе на ринга, движенията му — бе приведен и гъвкав, с широка крачка — изглеждаха повече животински, отколкото човешки. Приближи с меча и камата си М’Тамба Мим, огромен чернокож, въоръжен със същите оръжия. Земята под краката им се опръска с кръв, преди Ленос да надделее; но дори тогава, пак като животно, той се озъби на робите, дошли да се погрижат за раните му.
— Месълс от Уинди Вейл — Октанс Бук от Пачука.
Челото на Месълс бе набраздено като на писател или учен. Облечен бе в селски дрехи и се биеше със селска коса. Октанс бе мършав, а окъсаните му одежди му придаваха вид на прегладнял бандит. Ала мечът му се оказа по-бавен от косата и той бе покосен.
— Омир Келсумба — Отис Китамура.
Широкото черно лице на Келсумба излъчваше колкото безгранична решителност, толкова и силна ярост. Докато гледаше, Лерос си спомни, че той бе попитал дали ще получи изцелителните способности на бог. Воините се сближиха и Келсумба развъртя бойната си брадва с невероятна сила — удар напред, сетне бързо развръщане и подготовка за нов удар; в ръцете му брадвата изглеждаше лека като пръчица. Първо мечът на Китамура отхвърча настрани, а сетне и челюстта му. Той падна на четири крака и си остана така. Келсумба остави довършителните работи на оловните чукове на погребалната команда.
— Пернсол Мулетаря — Полидор Мръсния.
Мулетаря бе възрастен мъж, който заработи внимателно с късо копие и дълъг нож. Възрастта на Полидор не можеше да се определи, но иначе не бе по-мръсен от всекиго друг и излезе със стар меч — доста очукан и назъбен. Но старият меч си свърши работата успешно и Пернсол умря кротко, сякаш доволен да види края на житейските си борби и да заеме скромното си място край масата на Торун.
— Рафаел Сандовал — Рахим Сосиас.
Сосиас приличаше повече на шивач, отколкото на боец, не бе особено едър и пъчеше малко, домошарско шкембенце. Ала извитата му сабя си беше тъй на мястото в дланта му, както дланта бе продължение на косматата му ръка. Сандовал бе особено грозен, и то не от белезите си, а по природа. Той надменно въртеше боздуган с шипове. Веригата на боздугана обви сабята на Рахим и я изтръгна от ръката му, ала преди Рафаел да успее да разплете собственото си оръжие от сабята, Рахим извади скрит нож и преряза гърлото на противника си.
— Рудолф Тадбъри — Шанг Ти Страховития.
Тадбъри имаше вид на военен, както и на боец. Лерос си помисли, че у този мъж имаше нещо генералско, което го отличаваше от обикновените воини край него, ала не знаеше нищо за произхода му. Повечето от участниците в Турнира бяха толкова непознати за Лерос и останалите свещеници, колкото и един за другиго.