Но будна и в движение, тя привличаше погледа също тъй силно, както и Селесте. Суоми смяташе, че и интелектуалното им равнище бе еднакво. Забележката на Барбара, че днешната междузвездна човешка цивилизация дължи съществованието си на Карлсен и на победите му над берсеркерите, бе банална, не подлежеше на обсъждане и дори не се нуждаеше от отговор.
Берсеркерите — автоматични бойни кораби с ужасяваща мощ и ефикасност, бяха пуснати срещу галактиката по времето на някаква война, водена от раси, изчезнали от лицето на света далеч преди началото на човешката история.
Основната програма, вградена във всички берсеркери, се състоеше в това да откриват и да унищожават живота — когато и където го намерят. През мрачните векове на първите им нападения против хората със земен произход те бяха стигнали твърде близо до мига, в който едва не ликвидираха скромното господство на хората сред звездите. И макар Карлсен и други да ги бяха отблъснали, да бяха ги принудили да напуснат центъра на завладяното от хората космическо пространство, берсеркери все още съществуваха и хората продължаваха да се сражават и да умират в битки с тях по границите на малкото ъгълче от галактиката, заето от човечеството. Не и тук обаче. Не и след тези петстотин години.
— Признавам, че гласът му някак ми въздейства — рече Селесте, промени позата си на стола, протегна, а сетне сви дългите си, сребристи крака.
— Тук след минута Карлсен ще избухне — рече Шьонберг.
— И защо не? Мисля, че един гений може да си го позволи.
Това бе изящният контраалт на Атина Поулсон. Противно на името й, лицето й издаваше предимно ориенталски произход. Изглеждаше по-добре от девет на всеки десет млади жени, можеше да се класира до първото число след десетичната точка, докато Селесте стигаше до третото. В момента Атина бе облечена в прост цял костюм, не по-различен от онези, които обикновено носеше в офиса. Тя бе една от най-доверените секретарки на Шьонберг.
Суоми, който искаше да бъде сигурен, че няма да пропусне избухването на Карлсен в записа, провери кристалното кубче, монтирано върху облегалката на стола му. Нагласи го да изключи всички разговори в залата и да улавя само звука, които идва от радиото. Напомни си да му сложи обозначителен етикет още щом се върне в кабината си; обикновено забравяше да го прави.
— Колко ли са го ненавиждали — рече Барбара Уртадо; гласът й сега бе някак си отнесен, далечен.
Атина се обърна към нея.
— Кой? Хората, които наруга ли?
— Не, онези ужасни машини, против които се е сражавал. Оскар, ти си запознат в подробности. Разкажи ни нещо за това.
Шьонберг сви рамене. Не му се говореше много по темата, макар че тя очевидно го интересуваше.
— Бих рекъл, че Карлсен е бил истински мъж и ми се ще да го бях познавал. Карлос обаче е изучавал този период по-щателно от мен.
— Разкажи ни, Карл — рече Атина.
Тя седеше през два стола. Специалността на Суоми бе психология на дизайна на окръжаващата среда. Преди няколко месеца го бяха извикали от „Шьонберг и сие“ за консултации по плановете на някакъв много труден офис, там се запозна с Атина и не щеш ли… ето го сега тук, на ловна експедиция за големи животни.
— Да, сега е твоят шанс — намеси се Де ла Торе. Обикновено не се разбираха добре със Суоми, макар търканията да не бяха стигнали още до открита вражда.
— Ами, знаете ли — започна замислено Суоми, — донякъде тези машини наистина са го ненавиждали.
— О, не — рече неубедително Атина, като поклати глава. — Не и машините.
Понякога му се приискваше да я цапардоса. Но продължи:
— Смята се, че Карлсен е притежавал някакво умение да избира стратегия, с която те не са могли да се справят, притежавал е качествата на водач… каквото и да е, но берсерките не са могли да му се противопоставят успешно. Смята се, че са оценявали по-високо неговото унищожаване, отколкото унищожаването на цели планети.
— Берсерките създали специални машини-убийци — намеси се неочаквано Шьонберг, — само и само да премахнат Карлсен.
— Сигурен ли си в това? — попита заинтригуван Суоми. — Попаднах на намеци за нещо такова, но не открих някъде да се споменава в прав текст.
— О, да — усмихна се едва-едва Шьонберг. — Ако човек се опитва да изучи тази материя, не бива да разчита само на разпечатка от Инфоцентъра на Земята; ще му се наложи да се поразшета и да покопае малко повечко.
— Защо?
По принцип Инфоцентърът можеше да възпроизведе точно всякакъв наличен на Земята справочен материал.
— Все още съществуват няколко стари правителствени цензурни ограничения върху базите данни за берсерките.