Братството бе някакъв неопределен съюз на недоволни и навярно включваше повечето от враговете на Божата планина, които бяха разпръснати и относително безсилни по покрайнините на обитаемия свят. Може би в сърцевината му имаше силна и опасна организация; разумно бе това да се предположи и непрекъснато да се предупреждават хората и войниците.
По-нисшият свещеник изрази съгласието си и се оттегли. Лерос се замисли: възможно ли е агентът, който е оставил писмото, да е някой нелоялен жрец? Не му се струваше вероятно. Но не би могъл да бъде напълно сигурен.
Междувременно Турнирът трябваше да започне. Нямаше знак от върха на планината, че Върховният жрец Андреас или някой от Вътрешния му кръг ще дойдат да гледат. По дългия път, който се виеше из гористите склонове от върха надолу, се появи товарен керван; но когато приближи, Лерос забеляза, че край животните не крачеха хора от ранг; беше обичайният снабдителен керван, който се връщаше разтоварен от върха.
Напред, тогава. Обърна се към очакващия вестоносец и му даде знак да бъде надут бойния рог, който да призове всички претенденти за последен път в света на живите човеци. Когато се събраха, той извади от джоба на фината си бяла роба свитък от нов пергамент, върху който свещеникът писар бе нанесъл имената с елегантния си калиграфски почерк. Бяха записани по азбучен ред3 и с указание за времето и всяко от оръжията, които щяха да бъдат използвани:
Артур от Чеспа
Бен Тарас от Бетъл Акс
Голямата лява ръка
Брам Беззбрадия от Консилор
Брун от Бурзо
Байръм от Лонг Бриджис
Чапмът от Рилиякс
Чарлз Изправения
Чун Хе Пинг Силния
Кол Ренба
Давид Вълка от селото на Монга
Ефим Самдевятов
Фарли от Аикоск
Минамото Фермера
Джино Ръката-чук
Джеф Симболор от Симболорвил
Гиб Ковача
Джайлс Коварния от Ендрос Суомп
Гладуин Ванучи
Гюнтер Камурата
Хал Копърсмит
Хърк Стамблър от Бърчтаун
Хоумър Гарамънд от Ръниннг уотър
Иън Офали Дървосекача
Джон Речовития от Трипъл форк
Джуд Исаксон от Ардстой Хил
Канрет Джон от Джонсплейс
Корл Трошача на крака
Ленос от Хайландс
Лосън Гриш
М’Тамба Мим
Муни Подарсез
Месълс от Уинди Вейл
Муул от Рексбан
Никое Дарси от Лонг Плейн
Октанс Бук от Пачука
Омир Келсумба
Мануел Едноокия
Отис Китамура
Рал Сетоф от Уайтроудс
Перн-Пол Хосимба
Пернсол Мулетаря от Уефс Плейн
Фил Сенхриас
Полидор Мръсния
Проклус Нан Линг
Рафаел Сандовал
Рахим Сосиас
Рико Китикечхорн от Тайгърс Лейър
Рудолф Тадбъри
Руен Редалдо
Сенсай Хагенадерф
Шанг Ти Страховития
Синюжу от Евъргрийн Слоуп
Тай Корбиш Кандри
Томас Сграбчвана
Търлоу Вълтий от Хай Краг
Травърс Сандакан от Тийвс Роуд
Юрумчи
Ван Номада
Преподобния Минг Касапина
Владерлин Бейн от Санфа Таун
Уот Франко от Дийп Ууд
Вул Нарваес
Зел от Уиндчастий
След като приключи с четенето, Лерос погледна към все още високото слънце.
— Днес ще има време за доста битки. Нека започваме.
Той подаде свитъка на по-нисшия свещеник, който извика силно:
— Артур от Чеспа — Бен Тарас от Бетъл Акс.
Двамата навлязоха в кръга, направиха свещените жестове в молба за благоразположението на Торун и почнаха. Бен Тарас едвам бе поел десетина пъти дъх, когато бойната брадва отхвърча от ръката му и се заби с тъп звук в притихналата, гостоприемна земя; в същото време мечът на Артур потъна точно и дълбоко в тялото на Бен Тарас. Голата, заравнена земя на бойния ринг пиеше кръвта на Бен, сякаш бе отдавна зажадняла за нея. Двамина роби с опърпани сиви туники извлякоха тялото му от ринга и го помъкнаха към мястото, където други роби приготвяха кладата. Подредените сухи дърва надхвърляха вече човешки бой, но още не бяха достатъчни. Днес трийсет и двама мъже щяха да се присъединят към боговете, за да захванат вечния си пир с Торун.
— Голямата лява ръка — Брам Безбрадия от Консилор.
Този двубой продължи малко по-дълго; сетне и двете ръце на Голямата лява ръка (изглеждаха еднакво големи) застинаха, след като мечът на Брам разпра корема му. Робите отново се появиха да извлекат трупа, но Голямата лява ръка се размърда и пририта леко, докато го изнасяха. Очите му бяха отворени и живи, макар ужасната рана да бе очевидно смъртоносна. Един накуцващ роб извади от пояса си къс, но масивен оловен чук и строши черепа на умиращия мъж с къс, методичен удар. Лерос за втори път произнесе ритуалните слова, предназначени да ускорят пътешествието на загубилия двубоя към Торун, и кимна към помощника си, който държеше свитъка.
3
Списъкът е подреден според английската азбука, някои от имената са придружени или се състоят изцяло от прозвищата на воините, някои са обикновени имена — б.пр.