Близо до дома на Нерсес пленникът запита:
— Къде ме водиш?
— Не е твоя работа — грубо отвърна Нерсес, защото знаеше, че с пленниците не е прието да се церемониш.
Вкъщи ги очакваше вечерята и интересните разкази на Нерсесовия баща за космическите изненади и сензации.
— Скаран съм с нашите момчета — призна Ноел след вечерята, когато заедно с Нерсес се прибраха да спят в детската стая. — Днес поисках да скроя номер на Маджо Дребосъка, но момчетата не се съгласиха, защото бяха решили да ходят за риба с момичетата от групата Верона. Не повярваха. Представяш ми си как ще съжаляват утре, че водачът им е бил пленен?
Нерсес заспори с него и му заяви, че той няма моралното право да се предава в плен с цел да уязви момчетата си, защото Ноел не е обикновено момче като Нерсес, а водач. Нерсес дълго го убеждава, но Ноел не се съгласяваше. Те спориха до късно за справедливостта, за достойнството и честта.
Преди полунощ Нерсес изпрати Ноел до дома му.
На връщане, близо до театъра на главната улица, под електрическия стълб, той забеляза група момчета. Маджо Дребосъка размахваше ръце и обясняваше нещо. Неколцина от групата на Ноел слушаха с наведени глави.
— Мигел ги е видял с очите си — горещеше се Маджо. И като забеляза приближаващия се Нерсес, извика зарадван: — Плени ли Ноел?… Преди малко Мигел ви е видял. А тези пък са дошли да търсят водача си, искат да им го дадем. Няма… До утре той е наш пленник.
— Не съм пленил никого.
— Как така?
— Татко се върна от дежурство… Ноел много обича разказите му за Космоса… Заведох го у дома. Не съм го пленил.
— Но-ел… Но-ел!… — започнаха да скандират момчетата от неговата група.
После едно от тях взе кофата с риба и застана пред Маджо.
— Запомни, че някой ден непременно ще те пленим — рече то. — Виж го ти!… Човекът ходил на гости, а ти… — и като се обърна гневно, плисна водата от кофата и си тръгна.
Беше нощ — топла и мрачна.
Нерсес с удоволствие си спомни Маджо Дребосъка, мургавия Ноел и самия себе си, когато беше четиринадесет-петнадесетгодишен… И искрено се упрекна, че досега е оставил в забрава този далечен, приказен и светъл свят…
„Представителите на закона не обичат да чакат!“
Нерсес Мажан се усмихна иронично и като се престори на разсеян, влезе в трапезарията.
Линда Ло се беше преоблякла и се бе преобразила в обикновена жена. И поведението й бе друго. Сякаш в трапезарията не седеше същата жена, с която преди час Нерсес се срещна в хотела. Следователката беше уморена, но имаше делови вид. Аптекарят забеляза насмешливата усмивка, която трепкаше по устните й.
— Наложи се да ви обезпокоя — рече очарователната Линда и се вторачи в хлътналите от безсъние очи на аптекаря.
— Меластра, поласкан съм от неочакваната ви визита.
Линда Ло отметна глава, за да оправи немирното кичурче, увиснало на челото й.
„Ти си красива и умна, но защо днес си спомних за Естер?!“
— Много сте любезен — отбеляза Линда тъй многозначително, че думите й можеха да се приемат като старателно прикрита ирония.
— Обзалагам се, че не сте успели да си починете след нощната ни среща — нарочно рече Нерсес Мажан, за да не й даде възможност да се съсредоточи.
— И ще спечелите.
— Дори не сте успели да закусите, защото сте били прекалено заета със следствието.
— Вие сте проницателен човек, меластър Мажан. Но аз не съм дошла да закусвам.
— Ясно. Тогава ще пийнете ли кафе?
— На всичкото отгоре сте и настойчив — рече Линда.
— Нестор! — извика Мажан.
— Да — отвърна старецът и влезе с поднос в ръка.
Той постави едната чаша на ниската масичка пред Линда, а после взе и другата от подноса, и загрижен, започна бавно да бърка кафето със стъклената пръчица.
Нестор въпросително погледна Линда Ло, после се вгледа в Нерсес Мажан. Веждите на аптекаря трепнаха и Нестор застана прав до вратата с поднос в ръка.
Линда Ло взе чашата и каза тихо:
— Искам да поговоря с вас…
Нерсес Мажан кимна утвърдително.
— Ще възразите ли, ако проведем нашия разговор в присъствието на свидетел? — попита Линда Ло, намеквайки за Нестор, който продължаваше да стои приведен до вратата.
— Щом намирате, че е удобно, моля! — отвърна невъзмутимо Нерсес, вътрешно доволен, че въпреки всичко успява да прикрие необяснимото си безпокойство от изненадващото посещение на Линда Ло.
В трапезарията се възцари мълчание и Нерсес Мажан, който не бързаше за никъде, с удоволствие предостави на Линда Ло възможността първа да го наруши.
Но тишината се задълбочаваше с всяка измината минута и на следователката й беше все по-трудно да вземе първа думата.