Линда въртеше в ръката си празната чаша, сякаш не знаеше къде да я остави. Надяваше се, че Нестор ще се приближи да я прибере. И тогава тя щеше да каже „Благодаря“. И това щеше да е повод да наруши мълчанието, смело да подхване разговора по предварително замисления план.
Нестор продължаваше да стои приведен, без да се приближава до нея.
Линда Ло сложи чашата на масичката, неочаквано рязко се обърна и срещна насмешливия поглед на Нерсес Мажан. Това трая само миг, а после лицето на Мажан пак стана безизразно и равнодушно. Ала и този миг бе достатъчен на Линда, за да разбере, че си има работа със силен противник.
— И така, значи не познавате Урсула?
Нерсес Мажан се усмихна доволно, защото Линда Ло се принуди да започне разговора без излишен увод.
— Познавам я, меластра, че как иначе! Познавам я.
— За четвърти път ви задавам този въпрос.
— Зная. Преди да дойдете при мен, вие я разпитахте, нали? Е, успяхте ли да изясните нещо? — полюбопитствува аптекарят.
— Отдавна ли я познавате?
— От вчера.
— Къде се запознахте?
— В моя салон, в аптеката. Нали знаете, че вечер поднасяме на клиентите сладолед и плодов сок? Имам много посетители. Нестор направо излиза от кожата си. Трудно се изпълняват бързи поръчки в претъпкан салон. Така ли е, Нестор?
— Да — отвърна старецът, без да вдига глава.
— Нима се запознавате с всичките си клиенти? — попита Линда Ло.
— По физиономия ги зная всички. А вчера, когато дойде Урсула… За ваше сведение тя влезе в аптеката в два часа и четири минути. По това време обикновено нямаме посетители…
— Вие запознавате ли се с всичките си клиенти? — повтори въпроса си Линда.
— Не. Това е невъзможно.
— А защо направихте изключение за нея?
— Явно не сте ме разбрали… Тя дойде в аптеката по такова време, когато обикновено нямам посетители. Клиентите се струпват само вечер. Урсула помоли да я подслоним. Търсеше сигурно кътче да се приюти. Позволете ми… Впрочем така и не мога да разбера целта на вашето посещение. Не зная с какво мога да ви бъда полезен при разследването на убийството. И то убийство на човек, чиято самоличност не е известна.
— Не се тревожете! Трупът е идентифициран. Вече изпратихме в Лета вестта за убийството на Зенон Джабез. Помолихме и за подробни сведения, които ще ни дадат възможност много по-точно да водим следствието. След два-три дни ще получим отговора. Вие можете ли да ни разкажете коя е Урсула, кога е пристигнала на Виланк, какви взаимоотношения е имала с Джабез и с Оскар?… С една дума, да ми кажете всичко, каквото знаете за нея?
— Не мога.
— Може би имате сериозни причини?
— Да.
— Интересно е да ги чуем.
— Причината е сериозна и едновременно много обикновена. Дори смешна. Там е работата, че нищо не зная за нея.
Линда Ло оглеждаше Нерсес Мажан с присвити очи.
— И въпреки това решихте да я подслоните, да й предоставите сигурно убежище?…
Аптекарят сви рамене.
— Независимо от всичко няма да е зле, ако разполагаме с някои, макар и най-общи сведения — рече Линда Ло.
— Защо не — съгласи се Нерсес. — Но първо ми кажете какъв е резултатът от разпита?
— Момичето не иска да говори.
— Жалко! — въздъхна облекчено Нерсес.
— Знаехте ли, че я търсим?
— Знаех.
— Кога научихте? В механата?
— По-рано. Тя ме предупреди за това.
— Значи е предполагала — заключи Линда Ло. — Тя е имала причини да се страхува и да се крие. А сега е решила да мълчи.
— Според вас…
— Аз все още нямам определено мнение — прекъсна го Линда Ло. — Вие я подслонихте вероятно… за да прекарате приятно времето си, нали?
— Въпросът ви е много деликатен.
— Да. Имам предвид, че мъжете обичат да се възползват от случая.
— Не, не е така — отвърна твърдо Нерсес Мажан.
— Благодаря — рече Линда Ло. — Ако вие действително я бяхте подслонили, за да се забавлявате с нея, всичко щеше да бъде ясно. Но доколкото ни е известно, вие не сте нощували вкъщи. Тогава защо искахте да я прикриете? Защо отказахте да дадете показания в механата? Вие, естествено, не бихте могли да се досетите, че когато ви питах последния път за нея, аз вече знаех, че са я намерили във вашата аптека.
— Мога и да не отговарям на въпросите ви! — рече Нерсес Мажан и се изправи. — Защото мисля, че ще ви бъде трудно да разберете… И на мен все още не всичко ми е ясно… Наистина защо я подслоних? Защо веднага не съобщих на полицията, когато тя призна, че я търси ПОСИЗУ? — Нерсес Мажан започна да се разхожда из стаята, спря се пред прозореца, погледна навън и добави загрижено: — Може би защото в себе си бях убеден, че момичето не е виновно. С вас не се ли е случвало същото? Вие сте жена, а женската интуиция е много по-остра и винаги по-точна. Навярно дълбоко в душата си и вие сте убедена, че Урсула е невинна.