Нестор, без да променя позата си, отвори вратата.
— Вие навярно се изморихте — с коварна любезност изрази загриженост Линда.
— Не, меластра — отвърна старецът. — Аз обикновено никога не се изморявам.
Нерсес Мажан боязливо погледна цилиндричната сграда на Капелата, където трябваше да влезе за решителен двубой. Не беше уверен в победата си.
Аптекарят бавно изкачи каменните стълби и се озова в луксозно обзаведено преддверие. Опипа лицето си и установи, че е забравил да се обръсне. Ядоса се.
Администраторът, който седеше зад стъклената преграда, го забеляза, скочи и плесна с ръце.
— Нерсес!…
— Добър ден! — мимоходом отвърна Нерсес Мажан.
Администраторът се показа иззад стъклената преграда, отново плесна с ръце и извика:
— Каква изненада!… И през ум не ми е минавало… Каква приятна изненада! Седни… Седни, драги! Ей сега ще ти предложа най-отбраното вино. Сигурен съм, че такова никога не си опитвал.
Аптекарят се усмихна, постара се да си спомни името на администратора, но не успя.
— Минавах оттук — промърмори Нерсес Мажан. — Реших, че няма да е зле да се отбия… Хората лесно забравят старите си приятели. А новите… новите са си нови.
Администраторът кимна и гръмко се разсмя. После извади от стенния шкаф осмоъгълно шише и две чаши.
— Подари ми го един клиент. Разправяше, че само президентите от Пети сектор пият такова вино. Аз, естествено, не изтърпях и опитах една чашка…
— И какво?…
— Ох! — И той впери поглед в тавана. — Това вино наистина могат да го пият само президентите от Пети сектор.
— Значи ти има щастието да се срещнеш с един от тях?
— Така ли мислиш?
— Ами как иначе? Кой тогава ти подари тази бутилка?
— Наистина — плесна се по челото администраторът. — Вярно, че е така… Как не съм се сетил още тогава! Посетителите са толкова много, че свят ми се завива.
Той внимателно напълни чашите.
— Да пием за нашата среща!
Нерсес Мажан отпи и си помисли, че наистина само хората, които могат да си играят с времето, трябва да пият такова пивко вино.
Администраторът се намести по-удобно в креслото и блажено притвори очи.
Аптекарят остави преполовената чаша на масата.
— Предполагам, че не си дошъл тук само за да видиш стария си приятел — полугласно рече администраторът, без да отваря очи. — Така ли е?
— Може би — неопределено отвърна аптекарят и млъкна, обзет от благодарност към съдбата, че го срещна с неговия любим „стар приятел“. Нищо че не може да си спомни името му. Сега това не му е нужно.
— Умно си го измислил, Нерсес — рече му администраторът.
— Мислиш ли? — попита Нерсес Мажан още по-неопределено.
— Разбира се, драги… — Администраторът изпи чашата си на един дъх. — Рано или късно всички кореняци ще го проумеят.
— Може би.
— Ти си млад — рече му администраторът. — Едва ли ще си спомниш, че някога съм обичал да повтарям думите: „И ние трябва най-после да се радваме на този живот!“
— Не, не съм чувал — призна Нерсес Мажан. — А ти радваш ли му се?
— Иска ми се — отвърна администраторът, — но не мога. Закъснял съм. Останало ми е само предишното желание. Отваряй си очите, след години ще заприличаш на мен. Впрочем какви ги приказвам! Ти си по-умен… Навреме си се усетил. А аз си мислех, че времето е безкрайно. Казвах си: има време, има време… Дълга младост… Празна работа! Все някога времето ще свърши! Бавно, но ще се изчерпи. Ти още не чувстваш това.
— За съжаление чувствам го.
— Значи все още не всичко е загубено, не всичко! — Администраторът отново напълни чашите. — Да пием, драги, да пием за твоя първи дързък опит.
Нерсес Мажан с удоволствие, глътка по глътка изпи президентското вино, като се питаше за какъв първи опит намеква администраторът.
— Ще ти дам чудесен апартамент. На втория етаж…
— Благодаря.
— Сам ли си?
— Засега — да — отвърна Нерсес и веднага се досети какво има предвид администраторът. — Каза на втория етаж, нали?
Разбрал точния смисъл на тези думи, администраторът леко се намръщи и погледна изпод вежди аптекаря.
— И ти ли… Не съм очаквал… Какво значение има — ще ви предложа стая на друг етаж, макар че с присъствието си и там можете да разгоните хората.
— Защо?
— Не е ли ясно?… Страхуват се.
— Не се отказвам от третия етаж.
Лицето на администратора светна.
— А аз помислих, че… Тогава ще ти дам прекрасен апартамент… — И като помълча малко, добави: — Отдавна не съм бил в нашия клуб.
Нерсес Мажан неспокойно се размърда в креслото. Щеше да съжалява, ако разговорът, влязъл в желаното русло, вземеше друг обрат.