— Да не би старците да не обичат да спят? — отбеляза Нестор.
Аптекарят се опита да не мисли за посетителя, който в този ранен час бе пристигнал в хотел „Жълт кикен“.
Искаше му се да удължи ония редки мигове, които човек далеч не винаги изживява при събуждането си. Мигове, когато светът и животът ти се струват като щедър, божествен дар, когато наистина не мислиш за нищо или се стараеш да убедиш сам себе си, че не мислиш за нищо.
Но още не си успял да се насладиш на тези минути и изведнъж забелязваш, че мислите ти с бясна скорост започват да се сменят. Остава само със същата скорост да следиш техния ход.
— … още е млад — чу се откъслечна фраза.
— Ваш син ли е?
— Нямам син.
Нерсес Мажан придърпа одеялото и се зави презглава, за да не пречи на мислите му разговорът в съседната стая. И се видя в килията на затвора. „Урсула, опитай се да си спомниш… той някога имал ли е желание да отпътува завинаги?“ И отговорът на момичето: „Всеки път той се сбогуваше с мен, като казваше, че повече няма да се връща. Първия път му повярвах, че си отива завинаги… И това стана точно по времето, когато изведнъж осъзнах, че обичам Оскар… но Зенон бързо се върна. Едва сега си спомням колко беше тъжен… Няколко пъти в годината решаваше да се върне в Лета. «Отивам си завинаги» — казваше той. Но аз вече знаех, че скоро пак ще се появи в Капелата. Саможив човек беше.“
— Може би ще ми предложите да седна?
— Заповядайте!
— Благодаря.
— Само ще ви моля да говорите шепнешком, меластър.
Нерсес Мажан се сви под одеялото и в миг затворническата килия изведнъж се превърна в приемната на града, където се запозна с човека-маска.
С маската или с Бааб Каспар?
Какво каза той, преди да изчезне зад кафявата врата? „Ако успеете да влезете в града, отседнете в хотел «Жълт кикен». Ще го запомните, нали?“
Ако успеете да влезете в града.
Значи…
Аптекарят почувствува, че се задушава, и започна неспокойно да се върти.
… Мъжът с червената шапка. Настойчиви разпити.
А ако той, Нерсес Мажан, не беше аптекар?
И ако по една случайност кметът на града не бе запланувал да открие аптека в Сонт?
Сетне се появи Зенон Джабез? Всъщност какво е известно за него?
Това, че той няколко пъти се е завръщал на Лета. Не успял обаче (защо?) да влезе в Сонт. От приемната на града отлитал обратно за Виланк. После отново се опитвал да проникне тук. Може би трябва да се свържат отделните брънки, за да се получи в логическа последователност общата верига на събитията. Няма как, трябва да се заловим за работа!
Отчаяна, трагична маска.
И този човек-маска искаше да влезе в града.
Казваше, че възнамерява да опита още веднъж. А ако не успее, не му остава нищо друго, освен… да отиде по дяволите.
А после.
„Татко не е заминавал никъде.“
Брънки от веригата…
Нерсес в просъница видя множество бащи и мъже, юноши и възрастни мъже, които бродеха из галактическите простори, спираха от време на време на някоя планета и често си спомняха за своята далечна Лета или за някогашната Сива пустиня, после се опитваха да се завърнат… у дома. Дом, в който вече не ги чакаха и където, кой знае защо, не ги пускаха да влязат.
И те отново започваха скиталческия си живот из далечните кътчета на Галактиката, бродеха с години и десетилетия, убивайки бавно времето си, и накрая, напълно отчаяни, свършваха със себе си в някоя луксозна или пък скромна стая в някакъв хотел… Сякаш отделните брънки на веригата се свързваха… Но ако се вгледаш внимателно, може да забележиш и малки прекъсвания, предизвикващи съмнения. Кои са бащите, дето не заминават никъде? Кои са мъжете, дето непрестанно са при жените си? Кои са те? Откъде са се появили? И защо те не умират, а от време на време излизат от строя и ги слагат в обикновени сандъци?
— Клиенти приемаме само в аптеката, меластър.
— С ваше разрешение можем да си сменим ролите.
— Тоест?
— Вие можете да станете мой клиент — рече непознатият. — Да сте чували някога за Варвукс?
Мажан отметна одеялото и седна.
„Аз съм просто дъщеря на Варвукс.“
Той разтърка очи, разтърси глава, но Урсула упорито стоеше пред очите му — с доспския знак, татуиран на полуголата й гръд, с опечалени, умоляващи очи.
— Чувал съм — отвърна Нестор. — Мисля, че е планета.
Спокойният глас на стареца стресна Нерсес. И Урсула се стопи сред синевата на сонтското небе.
— Не. Такава планета не съществува — непознатият сякаш се усмихна. — Не съществува. Можете да проверите в справочника на Лоуел. Варвукс вероятно е условно название. Но сега това не е важно. И тъй, пристигнал е агент от Варвукс. Обикновено тези агенти избягват да се срещат лично с клиентите си. Следователно аз се явявам като техен представител или ако щете, като обикновен посредник.