Нерсес Мажан започна да се облича. Непознатият, който бе пристигнал рано сутринта в хотела и се представяше за обикновен посредник, го заинтригува.
Аптекарят се обу и се приближи до открехнатата врата.
Нестор вече бе сервирал закуската. Непознатият гост стоеше в ъгъла и внимателно разглеждаше сандъка, сложен на постамента.
— Случайно ли е поставен тук? — попита той, сочейки сандъка.
— Не — отвърна Нестор.
— Той е за онези, дето излизат от строя — обясни Мажан, влизайки в стаята.
Гостът се обърна, погледна Нестор, сетне се извърна към аптекаря и покланяйки се леко, се представи.
— Агамемнон.
— Аа!…
— Дошъл съм с делово предложение, меластър. И съм уверен, че се срещаме точно навреме.
— Аз трябва да закуся — отвърна аптекарят. — Не искате ли да хапнете?
Нерсес Мажан седна и придърпа чинията. С нетърпение очакваше мига, в който отново щеше да се заговори за Варвукс.
— Не намерихте ли да сложите на постамента нещо по-подходящо? — полюбопитствува Агамемнон.
— Не.
— Купихте ли този сандък?
— Да.
— Защо?
— Не обичам да излизам от магазин без покупка.
— Значи сте били при майстора на ковчези?
— Познахте.
— Знаете ли кои излизат от строя?
— Вие, изглежда, обичате да задавате въпроси, меластър.
— Това ли е отговорът ви на моя въпрос?
— Разбира се, че не.
— Тогава?…
Нерсес Мажан изтри устните си със салфетка и без да поглежда събеседника си, каза:
— Като закусвам, не обичам да говоря. Но мога да ви слушам.
— А димът не ви ли пречи?
— Пушете, моля…
— Обикновено пуша ароматичен тютюн. — Агамемнон запали лулата си и придърпа стола близо до масата. — Желанието да се срещна с вас можеше да се породи у мен много по-рано или малко по-късно… Но и в единия, и в другия случай с вас ще стигнем до едно и също заключение — Агамемнон смукна от лулата и издиша гъсти облачета дим — ароматна завеса между двамата събеседници. — Човек по природа е неспокойно същество: не обича да стои прикован там, където не е необходим. И благодарение на това негово качество днес са населени всички планети от Галактиката, на които в една или друга степен има условия за живот и развитие. Уверен съм, че в близкото или пък в далечното бъдеще хората непременно ще напуснат своята стара Галактика и със същата последователност, настойчивост и енергия ще покорят съседните галактики и ще се заселят там. Съгласен ли сте, че човекът е устроен много странно, меластър?
— Интересно, за какво са ви тези предсказания?
Агамемнон се усмихна.
— Не преследвам никаква цел — рече той. — Старая се да ви припомня, че това древно човешко качество не е чуждо и на вас.
— Може би ще пийнете кафе? — предложи Нерсес.
— Ние сме неспокойни души. И ако някой се опита да ви убеди в противното, не му вярвайте. Просто у някои това безпокойство се проявява в по-голяма степен, у други — в по-малка.
— Вероятно.
— Доколкото ми е известно, вие възнамерявате да заминете за Роджър?
— Ще доставям лекарства оттам — побърза да уточни Мажан.
— Точно така — Агамемнон с удоволствие смукна от лулата. — Всеки измисля някаква причина, за да оправдае или по-скоро да придаде смисъл на унаследения от прадедите инстинкт за безпокойство. Но вие вече сте се убедили колко е трудно да се постигне това. Искам да кажа, че Лета не се разделя лесно с рожбите си, макар вие да не се смятате за дете на Лета.
— Сонт е прекрасен град, меластър — плахо възрази Мажан.
— Вероятно — вметна Агамемнон. — Но най-хубавите места са там, където нас ни няма. Така ли е? Между другото надявам се, че няма да разкажете на случайни хора за този разговор.
— А на неслучайни?
— Също.
— Ясно — Нерсес бавно допи кафето си.
Присвил очи, Агамемнон гледаше аптекаря и сякаш бе доволен, че Мажан добросъвестно се опитва да разбере какво се иска от него и какво крие разговорът им.
— И тъй, какво предлагате? — най-сетне попита Нерсес Мажан.
— Нищо.
Аптекарят остави чашката и се изправи.
— Имам работа — рече той. — Беше ми приятно, че се запознахме и разговаряхме.
Агамемнон не очакваше такъв рязък обрат.
— Ние още не сме приключили разговора си — отбеляза той.
— Съжалявам, но аз съм безкрайно зает. — Аптекарят се запъти към спалнята си. — Освен това безсмислените разговори не ме интересуват, меластър.
— Аз имам делово предложение — видя се принуден да отстъпи Агамемнон.
— Така ли?
— Ако някога поискате да напуснете Лета… — Агамемнон подаде на аптекаря визитната си картичка, — обърнете се към мен. Тук са написани номерът на видеофона ми и адресът ми.