„Ще ми е мъчно и ще тъгувам.“
Кога и как се е появило чувството на тъга у човека? Щом любовта умре, всичко свършва, угасне ли ненавистта, тя се забравя, надмогнеш ли скръбта, тя утихва, а тъгата, напротив, пуска дълбоки корени.
Нестор разказваше как на далечната Земя в ония далечни времена, когато малката планета се търкаляла из огромната Галактика, земните хора с мъка гледали небосвода, неговите елмазени звезди и тъгували.
Дали жителите на планетата Сонт, свикнали да си купуват смях, са тъгували поне веднъж по звездите?
… Както обикновено фоайето на „Жълт кикен“ бе празно. Така е на тази планета. Живей за себе си и толкова! Кметството отделя средства за хотела и той продължава да съществува, въпреки че никой не се нуждае от него. И само хотелът ли е ненужен? Ами аптеката?… Ами църквата?… Любопитно е колко такива заведения има в Сонт? Заведения напълно безполезни, но въпреки това грижливо поддържани.
— Нестор — извика Мажан, влизайки в гостната, — утре сутринта имам среща.
— Да — отвърна Нестор от спалнята. Той вероятно приготвяше леглото. — Виж там да не се смутиш, дръж се на висота… — и без да довърши мисълта си, Нестор се разсмя.
— А защо смяташ, че ще се смутя и няма да бъда на необходимата висота? — пристъпвайки към вратата на спалнята, каза Нерсес. — Може би няма да имам време да отида в аптеката. Утре ме замествай… Тук по време на представление не обичат дори и един статист да отсъствува от сцената.
— Меластър, аз ще ви заместя. — На Мажан му се стори, че чува собствения си глас.
— Обърни внимание, Нерсес — каза Нестор, като излизаше от спалнята.
— На какво?
— На него — и Нестор посочи с поглед ъгъла на гостната.
Аптекарят се обърна и видя една фигура, която спокойно стоеше в ъгъла. Непознатият бе точно негово копие.
— Кой е този? — смутено попита аптекарят.
— Има и още един — рече Нестор и извика: — Нестор!
В стаята влезе още един Нестор.
Аптекарят си спомни, че в такива случаи хората обикновено разтъркват очи. За да не повтаря това безсмислено движение, той пъхна ръце в джобовете, сви с недоумение рамене и започна да оглежда ту Нестор, ту другия Нестор, който току-що бе влязъл в стаята.
Старецът се усмихна многозначително.
— Запознай се — каза той, — това е Нестор, а това е Нерсес Мажан. Впрочем официалностите са излишни. Къде се е чуло човек да се запознава със себе си, със своето копие?
— Какво означава всичко това?
— Означава, че, първо, Агамемнон не е хвърлил думите си на вятъра и, второ, — отлитаме с първия звездолет, Нерсес!
— Така ли?
— Не говоря на тебе — каза Нестор и се обърна към човека, който стоеше в ъгъла. — Дай документите, Нерсес!…
Човекът в ъгъла сви рамене, погали брадата си и се доближи.
— Нестор, това аз ли съм?
— Да.
Нерсес Мажан подаде на Нерсес Мажан, тоест на своя двойник, малък плик.
— От утре аз ще дежуря в аптеката вместо тебе — каза двойникът.
— Добре. Нестор…
— Да — отвърнаха едновременно и двамата.
— Необходим ми е истинският Нестор — рече Нерсес и погледна подозрително към застаналия до него старец.
— Кой от вас е истинският?
— Аз — каза този, който беше по-близо.
— Значи нашите двойници ще останат в аптеката, а ние ще си заминем?
— Да.
— А ако случайно ни объркат? Ако вземем, та останем ние?
— Не се безпокой — каза Нестор. — Докато сме тук, те никога няма да се появят вместо нас в аптеката и да предявяват правата си. Искаш ли да провериш? Питай своя двойник.
Нерсес Мажан повъртя плика в ръцете си и се обърна към своето копие.
— Кой си ти? — но не се реши да го назове по име.
— Твоят двойник.
Аптекарят въздъхна облекчено.
— Докато си тук — рече му вторият Нерсес, — аз ще бъда само твой двойник. Но щом отлетиш, веднага ставам ТИ. И ще живея така, както намеря за добре. Но обещавам редовно да ти изпращам заплатата.
— Благодаря.
— Моля.
— Не се стеснявай от мен.
— Не се безпокой. Аз се стеснявам дотолкова, доколкото човек може да се стеснява от себе си в някои моменти: А ние сме едно и също лице.
— Да, да — замислено отвърна Нерсес Мажан.
— Ти не се притеснявай, чувствувай се свободен — предложи двойникът.