— Меластър Мажан — повика го някакъв глас, когато той вече бе прибрал от масата порцелановите хаванчета. — Меластър аптекар — обади се повторно гласът, но този път шепнешком.
Мажан пак хвърли поглед към работната маса и излезе в салона.
— Попречих ли ви? — попита Зенон Джабез, ставайки от мястото си.
— Седнете, меластър — предложи аптекарят.
— Не ме очаквахте, нали?
— И да, и не! — отвърна Мажан, недоумявайки защо посетителят говори шепнешком.
— Дойдох, за да…
— За момент, меластър — прекъсна го Нерсес. — Да си измия ръцете.
— Моля, моля!
Когато Нерсес Мажан се върна в салона, Джабез вече бе преодолял смущението си.
— С какво мога да ви бъда полезен? — учтиво го запита Мажан.
— Минавах оттук и… реших да се отбия — Джабез избягваше да гледа аптекаря в лицето. — Бях забравил, че заедно сме ловили мишки в Капелата. Наистина бях забравил.
— Мишки ли? — попита Нерсес Мажан. — Меластър, трябва да си призная, че за първи път ви срещнах в Сонт в деня, когато посетихте аптеката ми. И никога не сме ловили мишки, нито пък съм имал случай да ги ловя сам.
— Може би бъркате нещо? — рече Зенон Джабез. — Срещали сме се във Виланк. Може и да не сме ловили мишки, но няколко пъти съм идвал в аптеката ви за лекарства.
— Изключено е, защото вие не сте били никога във Виланк, а името ви го научих едва когато се самоубихте — отвърна Мажан. — Дери не съм имал възможност да видя трупа ви.
— Никога не съм се самоубивал, меластър.
— Защото никога не сте били във Виланк. Самоубил се е Зенон Джабез.
— Аз съм Зенон Джабез.
— Да. Сега можете спокойно да твърдите това. Скоро такава възможност ще има и меластър кметът, защото по всяка вероятност ще се самоубие и Бааб Каспар, който също не можа да влезе в Сонт. Доколкото ми е известно той направи последен опит в тази насока и в случай на неуспех се готвеше да отиде по дяволите.
— Меластър!
— А Нерсес Мажан ще излети с първия звездолет — продължи аптекарят. — Но днес той ще остане, защото има среща с Ева или Зенобия.
— Мъча се да ви разбера…
— Ще ви обясня. Аз трябваше да дойда в аптеката след заминаването на Нерсес Мажан. Но днес той има среща и аз се възползвах от случая, за да мога по-рано да встъпя в длъжността си и, както се казва, да вляза в руслото. Нали и вие изпитахте същото чувство преди години, когато Зенон Джабез ви изписа от Варвукс, за да отлети самият той за Виланк?
— Искате да кажете…
— Че ние се разбираме взаимно. И аз съм готов с присъствието си тук да помогна за по-нататъшния прогрес на Сонт.
— Да, да — потвърди Зенон Джабез. — Вие сте прав.
Нерсес Мажан се приближи до витрината и спусна щорите. И салонът отново се превърна в набразден от светлосенки свят.
— И миналия път дойдохте по това време — каза той. — И аз… тоест той, Нерсес Мажан, наистина се изненада. Защото беше уверен, че вие… тоест Зенон Джабез, се е самоубил във Виланк. Работата е в това, че понякога Нерсес Мажан си въобразява, че е следовател. Интересно, нали?… Аптекар — следовател. Въпреки това той ми е много симпатичен. Но не мога да разбера защо е толкова неспокоен по характер. Преди не беше такъв. Доколкото си спомням, характерът му се промени след вашето… тоест след самоубийството на Зенон Джабез. Кажете, моля ви се, какво може да направи един обикновен аптекар в ролята на следовател. За него това не е ли едно непоносимо бреме? Времето на донкихотовците отдавна е отминало.
— Чие време?
— На донкихотовците… Не сте ли чували? Впрочем това няма никакво значение. Хубаво е, че хората започват да ги забравят… Меластър, с нетърпение очаквам мига, когато ще остана сам. Не, не ме разбирайте погрешно. Седнете, моля ви. Имам предвид своята самота. Нерсес Мажан ме сковава.
Зенон Джабез поклати глава в знак на съчувствие.
— Да, разбирам. Но не се отчайвайте. И аз съм се чувствал унил. Такава е нашата природа. Между впрочем вие сте щастлив, че той няма жена и деца. Иначе положението ви нямаше да е за завиждане. Жените и децата много ни пречат. Извинете, не смятате ли да си обръснете брадата?
— Вярно — рече Мажан, — още днес ще я обръсна.
— Защо бързате? Оставете я, докато си замине. — Зенон Джабез се изправи. — Добре си побъбрихме… Ще тръгвам. За съжаление жените така и не могат да свикнат с Варвукс. Опитваме се да им обясним, да ги убедим, но напразно. Впрочем имайте предвид, че по такива деликатни въпроси не е прието да се говори гласно. Всички ние — и мъже, и жени, сме достойни граждани на Сонт… Всичко е много добре. Всичко върви както трябва. Нашето спокойствие не пречи никому. И ние не пречим на никого да живее спокойно.