Нашествието започна. Пробождаше меки и прозрачни кореми, задъхвайки се от умора, като си бършеше чедото на всеки десет секунди. Кървави останки се смесваха с горчивата му пот. Разрязваше ципести криле. Избождаше опашати очи. Разкъсваше люспести кожи… Не се тревожеше много. Хората щяха постепенно да загубвал чувството си за пълна сигурност. Задържащият механизъм отново щеше да потисне творческата им сила. Освен ако енцефалогът Симон Анвер не грешеше…
Но гражданите на XXI век имаха доверие на Пълна сигурност. Колко ли време щеше да им е нужно, за да загубят напълно чувството си за пълна сигурност? Ромен си помисли, че Сигурността няма да се съвземе след този удар. Но това беше най-малкото зло.
Отпусна ръце. Колет взе електрическия пистолет и стреля срещу ордата нашественици. Засегнатите от електрическата дъга ЕЧНП се издуваха и бавно се отдръпваха, замествани веднага от други. Когато оръжието се изпразни, тя не си направи труда да го зареди отново. Нямаше смисъл. Щом спряха да се отбраняват, чудовищата престанаха да ги нападат. Настаниха се в апартамента. Светлината изгасна.
После отново светна. Чудовищата бяха изчезнали. Скоро пак се върнаха. Отново имаше повреда. ЕЧНП пак изчезнаха. Когато токът дойде, и те се появиха. Десет пъти, сто пъти. Ромен и Колет вече не им обръщаха внимание. Младата жена свикваше с тъмнината. Температурата падна, но все още беше поносима.
За да могат да оцелеят, се устроиха в хотел „Мелани“. Чудовищата се успокоиха и не показваха вече никаква агресивност. След два дни те се появяваха много нарядко и бяха съвсем безобидни. Колет си беше възвърнала чувството за пълна сигурност.
Загуби го, когато излязоха. Въздухът беше като през зимата — леден. Общата климатизация на населените места бе изживяла дните си. Пълна сигурност също. Ромен и Колет се притискаха треперейки.
— Сега ще трябва да икономисваме енергията — каза Ромен.
Четирийсет и осем часа по-рано тази мисъл щеше да е светотатство. Чувството за пълна сигурност на Колет Депорт умря отведнъж. Единственото, което тя каза, беше: „О!“.
Често на филма „Планетата на кравите“ се приписва ролята на катализатор в така наречените „събития от януари 2021“. Някои кадри от филма без съмнение са повлияли на големите колективни халюцинации, които предшестваха падането на Пълна сигурност. Наложеното от поржците общество във филмовия разказ може би послужи за първоначален модел на обществото, което земляците създадоха през така наречения период „Сън-кау“3.
Теориите на Симон Анвер също преживяха своя звезден час. Енцефалогът не присъства на „събитията“. Той почина на 26 декември 2020 от инфаркт, без да успее да довърши последния си труд „Сътворяването на света“. Затова пък неговите ученици участваха активно в сътворяването на един нов свят.