Мавър бе селище с около дванадесет хиляди жители, експериментален град от системата ПАПМ, разположен в южната част на Централния масив и свързан с ИНЕС — ИНКОН от септември 2020. Въпреки неотдавнашното свързване със Световната енергийна мрежа градът си оставаше малко настрана от големите оси на движението, цивилизацията и културата. Тук режимът на Пълна сигурност бе желан от дели поколения дребни магазинери, отрудени чиновници и зле платени работници. Днес той бе посрещнат добре от населението, което жадуваше преди всичко спокойствие и сигурност. Често строги, правилата на ПС бяха по принцип добре приети. Почти никой не оспорваше господстващата идеология; администрацията на ПС не срещаше никакви особени трудности…
Но вече не беше точно така. Мавър най-сетне бе свързан с ИНЕС и жителите му гледаха „Планетата на кравите“. Странни събития започнаха да стават в мирното градче. Пусна се слух, че ЕЧНП са пристигнали! Кравите от филма се появиха огромни и релефни по стените и покривите на града. Чудовища от научната фантастика се криеха сред уюта на домашните огнища, в сърцевината на електрическите контакти, във вътрешностите на верните домакински уреди… освен ако не бяха в главите на славните жители на Мавър!
ЕЧНП! ЕЧНП!
Ромен разгледа фотокубчето на свидетеля, когото трябваше да разпита. С две думи — жена чаровна, красива и нежна, на вид леко отпусната, с прическа на модна фризьорка. Изпъкнало чело, замечтани очи, дълги руси коси. Трийсет и пет годишна. Казваше се Колет Депорт. Средствата за осведомяване вече се бяха занимавали с нея и от Мавър излъчиха репортаж за Меркурама. Колет бе плакала под студеното око на камерата. Беше красиво.
В града Колет може би не бе първата, която беше видяла чудовищата, но тя първа се осмели да заговори за тях. А това не бе малка заслуга. Беше се оплакала от насилието, което търпеше. Беше викала за помощ и бе вдигнала в тревога Пълна сигурност. Пълна сигурност беше тук, за да помага на гражданите при всякакви обстоятелства. Пълна сигурност беше тук, за да донесе на цялото население именно една пълна сигурност.
Публикуваха комюнике в следния смисъл: „Госпожа Депорт беше подложена на неприятно и необяснимо въздействие от страна на електрическите си прибори.“ Това, общо взето, отговаряше на слуховете за чудовища. Областната агенция на ПС бе критикувала остро термина „необясним“, пропуснат поради нехайство.
С една дума, чудовищата бяха започнали да изникват от прахосмукачките, от стереоуредбите, от ТИТ, от миксерите, от хладилниците и дори от съвсем безобидните нощни лампи! Явлението, изглежда, бе засегнало главно градовете, които се бяха включили към мрежата съвсем отскоро, към края на операцията. Прожекцията на знаменития филм на Норт америкън синик къмпъни в тези градове по едно и също време не можеше да бъде нищо друго освен съвпадение. И сега ЕЧНП се появяваха редовно в Мавър и другаде. Ромен се свърза с фризьорския салон „Палома“ на улица „Генерал Жозеф Ербер“ Представи се като пратеник на Пълна сигурност.
— Господи! — възкликна Колет. — Пристигайте веднага. Не издържам вече!
С въздушни дрехи, движения и усмивка, русата фризьорка работеше бавно между момче и момиче от персонала и дванайсетина клиенти: седем-осем жени и двама-трима мъже.
Когато се представи, нито една екстрасистола не наруши хармонията на този микрокосмос. Беше настоял да види Колет на работното й място. Искаше да разгледа клиентелата и персонала. Побъбри малко и с едните, и с другите. Бързо се увери, че чувството за пълна сигурност на гражданите на Мавър не бе сериозно накърнено. Все още не беше…
Колет го покани у дома си. За всекиго беше голяма утеха да посрещне в жилището си представител на ПС. Ромен се запозна с мотомеханика, бивш състезател, Жулиен Депорт. Жулиен не беше загубил чувството си за пълна сигурност, но бе разгневен. От 10 януари 2021 състезанията с голям риск, които ПС гарантираше само до 97,80%, щяха да бъдат закрити. Фанатичен почитател на големия риск, Жулиен не скри пред Ромен разочарованието си от тази съвсем необоснована според него мярка.
— Имате право да се ядосвате — каза Ромен. — Това е част от вашата вътрешна сигурност. Не мога да не си мисля, че ако хората по-често се решаваха да дадат израз на недоволството си, нямаше да има чудовища в електрическите уреди!
Каквото и да стане, винаги ще има хора, неспособни да се насладят на светения хляб на сигурността. Бабата на Ромен казваше: „Винаги ще има глупаци, които ще предпочетат черния хляб пред белия!“