Влажните длани на Ромен лепнеха по топлата кожа на Колет и по парцалите, които бяха останали от бельото й. ЕЧНП беше все още живо. Ромен се чувстваше щастлив, но изморен.
Откакто бяха свързани с ИНЕС, прекъсването на индивидуалния електромер за разпределение на електричеството беше невъзможно. Умишленото прекъсване беше забранено. Като представител на Пълна сигурност Ромен можеше да го направи, но се колебаеше. Това му изглеждаше противоестествено. Притежаваше прекъсвач модел „Ситинг Бул2 9020“ даден му от ПС, с който можеше локално да прекъсва електрическия ток. Включи го към линията на хладилния блок.
Електромерът изключи и настъпи тъмнина. Ромен изпсува. Не беше предвидил това. Колет закрещя. На Ромен му се прииска да си запуши ушите. Много деца и младежи въобще не познаваха тъмнината, която ги ужасяваше. Но Колет Депорт беше родена доста преди режима на Пълна сигурност… дали бе забравила тъмнината? Ромен изключи „Ситинг Була“. Отново стана светло. Всичко беше наред. Апартаментът бе празен. Бяха останали само следи от мръсотията. Отбеляза, че те бързо изчезваха. Опипа лицето си и се оказа, че то е сухо.
— Тази вечер беше ужасно! — каза Колет. — По-лошо и от самите чудовища!
— По-лошо — съгласи се Ромен.
— Мисля, че няма да се върнат вече. Много съм уморена…
— Така ли, когато си много уморена…
— Обикновено си отиват. Странно е, нали? Ще си лягаме ли?
Ромен не можеше да я остави сама. Легна при нея. Направи всичко, на което бе способен, за да й възвърне чувството на пълна сигурност. Но точно в момента, когато мислете, че вече бе успял, и Колет стенеше от удоволствие в ръцете му, от пода, цвърчейки, изскочи голям колкото теле червен плъх с антена.
Сутринта събраха странни останки и Ромеи ги сложи в найлоново пликче. Приличаха на нежни паяжинки. Със сигурност за първи път някой прибираше останки от ЕЧНП. Ромен отново се почувства герой, още повече че нощта бе завършила доста добре. Продължи разследването.
Застана пред изхода на един синикуей, за да разпита зрителите, които бяха гледали „Планетата на кравите“. Филмът се бе харесал на всички. На всички ли? Методът въобще не беше научен, но все пак на всички! Или лъжеха, защото бяха надушили, че е пратеник на Пълна сигурност, или в сърцето на съвременния човек съществуваше лудо, неудържимо и опасно влечение към бели крави и зелени полета! Разпитваше дали някой определен момент им е направил силно впечатление, но не получи никакъв точен отговор. Зрителите се измъкваха от столовете си в състояние на сиропирано блаженство и като че ли се събуждаха от дълъг-дълъг сън. Несъмнено и бабата на Ромен щеше да бъде объркана колкото внука си.
Факт от първостепенно значение: притегателната сила, която кравите упражняваха върху децата от Пълна сигурност. Каубоите от филма, на коне или в джипове, не бяха вече героите от „Завладяването на Запада“. Сегашният герой не беше и всепобеждаващият извънземен жител, който завладява Земята: герой беше кравата. Ако се замисли човек, това беше забележително развитие на чувствителността.
Тази нощ Жулиен имаше още едно състезание до 97,8%. Като размисли, се оказа, че предното е било само предпоследно… Колет демонстрираше чувство за сигурност, здраво като скала. За да посрещне чудовищата, си беше сложила костюм в черно и зелено, украсен с прозрачни, възбуждащи рисунки.
Какво удоволствие би било за едно нормално устроено ЕЧНП да разкъса тази фина тъкан!
— Ромен, скъпи, защо да не се любим веднага, за да ги спрем?
— За да ги спрем? Да. Защо не!
Чувството за пълна сигурност на консултанта се издигна на завидно ниво. Докъм полунощ те изградиха срещу нашествието преграда от диво удоволствие. В нула часа и три минути се появи първото чудовище. Наблюдаваха го изтощени с влажен поглед. Точно както преситена крава гледа любимия си каубой. Скоро ЕЧНП станаха пет-шест. Приличаха повече от всякога на същества от научната фантастика преди Пълна сигурност — безкрайно отблъскващи и заплашителни.