— Само не изгасяй светлината — каза Колет, докато се обличаше. — Ще умра от страх!
Ромен залитна, търсейки дрехите си и „Визир Покета“. Откри пистолета и реши да не се облича. Беше твърде уморен. Нещо белезникаво, продълговато, зъбато и ноктесто се спусна към него, като се целеше в очите му. Ромен се прикри с ръце и те веднаха бяха издрани от ноктите. Можеше ли човек наистина да бъде ранен от ЕЧНП? Свали ръцете си, потънали в прясна кръв. Опитът беще убедителен!
Отбраняваше се с пистолета. Чудовищата съсредоточиха атаките си към него. Колет, сгушена зиморничаво във фотьойла, наблюдаваше с полуужасен, полувъзбуден поглед великата галактическа битка на своя любим рицар. Изстрелите от „Визир Покет“ не убиваха ЕЧНП. Имаха странен ефект — електрическата дъга издуваше чудовищата и те политаха, изгубили всякаква агресивност. Скоро всички ЕЧНП бяха подути и се клатушкаха като пияни космонавти в безтегловност. Някои повърнаха на мокета. Две-три чудовища се пръснаха, изпълвайки уютния апартамент на улица „Сенатор Еме Рьоно“ с чудновати телесни течности и вътрешности.
Битката бе започнала едва преди четвърт час, но вонята беше вече нетърпима. Ромен пак зареди оръжието си.
ЕЧНП! ЕЧНП!
— Усещам, че и аз ще повърна — каза Колет. — Да се махаме оттук!
Ромен се облече и тръгнаха. Щом излязоха на улицата, Колет веднага провери състоянието на грима си в автоматично огледалце. Ромен въздъхна облекчено. Чувството за пълна сигурност на младата жена устояваше на всякакво посегателство.
Оживлението беше необичайно за Мавър. Разхождащите се посред нощ се възползваха от тропичния климат. ИНЕС беше успяла! Това беше нейната лебедова песен, но все още никой не го знаеше (освен може би Симон Анвер). Няколко зяпльовци вдигнаха глави. По покривите и в небето над града имаше чудовища! Някои от тях се влачеха по земята, близо до източниците на светлина или светещите фирми. Всички те изглеждаха много по-безобидни, отколкото чудовищата в апартаментите. Ромен отбеляза този факт в наметката си. Изглежда, хората вземаха ЕЧНП за оригинална атракция и нищо повече… Ромен и Колет дори чуха младежи да говорят убедено, че става въпрос за реклама на нов синикуей.
Чувството за пълна сигурност на населението все така изглеждаше ненакърнено. Ромен напразно се опита да изнамери поговорка на баба си, която да се отнася до подобна ситуация. Никой не беше особено разтревожен.
Всичко си беше наред… Или може би всичко беше загубено!
На следващия ден чудовищата можеха да се видят вече и посред бял ден. В Мовър се появиха и ловните дружинки на Пълна сигурност. Семейство Депорт бяха помолили Ромен Мара да се настани у тях, за да ги закриля.
За първи път от създаването на Пълна сигурност технологическото общество беше поставено в шах. Тази сутрин в цяла Европа по-голяма част от службите бяха затруднени. С всеки изминат час злото се разпростираше по света. Говореше се дори за прекъсване на електричеството!
Ромен се свърза с областното управление на Пълна сигурност. Поради последните събития считаше, че разследването му е безсмислено. Колет вече не се отделяше от него. Тя призна, че загубва чувството си за пълна сигурност, щом се отдалечи на десет крачки от него. Жулиен Депорт беше зает в сервиза.
Пълна сигурност предвиждаше всичко, дори и най-невероятното. Беше предвидила нашествието на лепкави, газообразни, слузести, електрически и други извънземни същества. Прословутите ловни дружинки бяха създадени, за да се противопоставят на нашествениците (тъй като човекът нямаше вече врагове на Земята, както го изискваше доктрината на ПС). Означаваше ли това, че ЕЧНП са от извънземен произход?
Ромен си припомни как излагаше официалната теза: всъщност чудовищата бяха със сигурност 97,75% холограми, изпуснати от един английски изследователски институт по електроника. Как можеше да се приема риск от 2.25%? Вината беше на англичаните, които наистина никога не можаха да разберат принципа на Пълна сигурност.
В Италия може би казваха, че вината е на германците. А в Англия — на французите… Някъде другаде вината може би беше на кубинците, на арабите, на японците, т черните, на жълтите, на червените… които всъщност не можаха да разберат принципа на Пълна сигурност.
Колет отказваше да се докосне и до най-нищожния електрически уред. Тя изпитваше такъв ужас от ТИТ-а., че Ромен трябваше да се обади вместо нея във фризьорския салон, за да анулира всички заявки на клиентите и да даде на персонала безсрочен отпуск за сметка на Пълна сигурност. Ромен й предложи да отидат на синикуей и да гледат „Планетата на кравите“. Колет се колебаеше: киното също беше електрическа машина. Освен това там щяха да бъдат в полумрак. Все пак накрая тя се съгласи — в обществените места би трябвало да са взети мерки против нашествието на чудовища и спирането на тока.