Бучка захар! Падах толкова отвисоко, изведнъж се почувствувах толкова отчаян пред това унизително възнаграждение, че едва не го захвърлих в лицето й. Но тъкмо навреме си припомних своите добри намерения и с усилие запазих спокойствие. Взех захарта, поклоних се и я схрусках, като придадох на лицето си възможно най-интелигентен вид.
Това беше първият ми допир със Зира. Скоро научих, че маймуната се казва Зира. Завеждаше отделението, в което бях доведен. Въпреки разочарованието, което изпитах, нейните маниери ми вдъхваха надежда и предусещах, че ще съумея да установя контакт с нея. Тя дълго разговаря с пазачите ми, изглежда, им даваше наставления по отношение на моята особа. След това продължи огледа на останалите обитатели на клетките.
Разглеждаше внимателно всеки един от новодошлите и си вземаше някакви бележки — по-кратки, отколкото за мен. Нито веднъж не се осмели да докосне някой от тях. Мисля, че ако го беше сторила, щях да ревнувам. Отново ме обзе чувството на гордост, че съм изключителна личност, която единствена заслужава специално отношение. Когато я видях да се спира пред децата и да им подхвърля бучки захар, много се ядосах; ядът ми можеше да се сравни само с яростта на Нова, която се бе озъбила на маймуната и гневно се беше тръшнала в ъгъла на клетката си с гръб към нея.
Глава XIV
Вторият ден мина както и първият. Маймуните се занимаваха с нас само когато ни донасяха храна. Това странно заведение вече съвсем ме озадачаваше, когато на следващия ден ни зададоха серия тестове, които днес ми изглеждат обидни, но тогава до известна степен ме разсейваха.
Първият от тях отначало ми се стори твърде особен. Единият пазач се приближи до мен, докато в същото време другарят му се зае с друга клетка. Моята горила държеше едната си ръка зад гърба, а в другата имаше свирка. Погледна ме, за да привлече вниманието ми, поднесе към устата си свирката, от която изтръгна низ пронизителни звуци — това в продължение на цяла минута. После извади другата си ръка и самодоволно ми показа един от онези банани, които възбуждаха апетита на хората от Сорор. Задържа плода пред мен, без да ме изпуска от поглед.
Протегнах ръка, но не можах да достигна банана, а горилата не се приближаваше. Изглеждаше разочарована, сякаш бе очаквала друга реакция. След малко се умори да чака, скри отново плода и пак започна да свири. Бях изнервен, заинтригуван от тези превземки и тъкмо щях да изгубя търпение, когато маймуната наново размаха плода далеч от мен. Все пак успях да запазя спокойствие, тъй като тя придобиваше все по-учуден вид, и направих опит да разбера какво очаква от мен. Явно държанието ми не съответстваше на нормалното. Повтори същото пет-шест пъти, след което се отчая и мина към друга клетка.
Стана ми съвсем ясно, че бях измамен, когато установих и следващият и по-следващият получаваха банана още при първия опит. Наблюдавах внимателно другата горила, която правеше същото на отсрещната редица. Беше стигнала до Нова и не пропуснах нито една от реакциите й. Свирна и също като другата размаха един банан. Девойката мигом се развълнува, размърда челюстите си и…
Внезапно ми просветна. При вида на това лакомство от устата на Нова, на лъчезарната Нова, бяха потекли лиги, както на куче при вида на бучка захар. Горилата точно това очакваше, поне днес. Остави й лакомството и премина към друга клетка.
Разбрах, казвам ви, и доста се възгордях от това! На времето се интересувах от биология и трудовете на Павлов нямаха тайни за мен. Тук изучаваха рефлексите на хората, както Павлов ги беше изучавал при кучетата. Какъв глупак съм бил преди малко! Сега с моя разум и култура, не само схващах смисъла на този тест, но и предвиждах какви щяха да бъдат следващите. През идните дни маймуните сигурно щяха да действат по следния начин: изсвирване, последвано от показване на апетитна храна, която да предизвика слюноотделяне у обекта. След известно време само изсвирването трябваше да предизвика същия ефект. Хората, както се казва по научному, щяха да придобият условни рефлекси.
Поздравявах се за своята прозорливост, но не намирах покой, дето не я бях проявил. Понеже моята горила бе приключила обиколката си и отново минаваше покрай мен, аз как ли не се помъчих да привлека вниманието й: удрях по решетките и така размахвах ръце, сочейки устата си, че тя благоволи да повтори опита. Тогава, още при първото изсвирване, преди да е размахала плода, аз започнах да отделям слюнки, яростно да отделям слюнки, бясно да отделям слюнки, да отделям слюнки аз, Юлис Меру, сякаш животът ми зависеше от това — изпитвах огромно удоволствие да доказвам своята интелигентност.