Само че, когато забелязаха, че аз не се отдавам на тези лудории — бях се заклел и нищо не беше в състояние да ме подтикне към подобно нещо пред очите на всички, — горилите решиха да ме принудят и започнаха да ме бодат с копията си, мен, Юлис Меру, мен, човека, създаден по образ и подобие божие! Оказах енергична съпротива. Тези скотове нищо не можеха да разберат и не знам какво щеше да се случи с мен, ако не бе дошла Зира, на която те докладваха за моето нежелание.
Тя дълго размишлява, след което се приближи, погледна ме с красивите си, интелигентни очи и започна да ме глади по главата, говорейки ми нещо, предполагам, че следното:
— Нещастно човече — сякаш казваше тя. — Колко си странен! Никога никой не е виждал подобно държание у човека. Погледни другите около себе си. Прави това, което се иска от тебе, и ще бъдеш възнаграден.
Тя извади от джоба си бучка захар и ми я подаде. Бях отчаян. Значи и тя ме смяташе за животно, може би малко по-интелигентно от другите. Яростно разтърсих глава и отидох да легна в ъгъла на клетката, далеч от Нова, която ме гледаше с недоумение.
Работата несъмнено щеше да свърши дотук, ако в този момент не се беше появил старият Зайюс, по-надменен от всякога. Беше дошъл да види резултата от своите опити и както обикновено, най-напред се осведоми за мен. Зира бе принудена да му разкаже за моето упорство. Това много го ядоса и в продължение на една минута орангутанът се разхожда с ръце на гърба, след което с повелителен тон даде заповеди. Зорам и Занам отвориха моята клетка, отнеха ми Нова и на нейно място доведоха една зряла матрона. Този глупак Зайюс, чиято глава бе претъпкана с научни методи, бе решил да повтори опита с друг обект.
Но това не беше най-лошото и аз престанах да се замислям за тъжната си съдба, когато с разтревожен поглед проследих моята приятелка Нова. С ужас видях как я затварят в отсрещната клетка при един широкоплещест мъж, истински колос с космати гърди, който моментално пламенно затанцува в кръг около нея любопитния любовен танц, който вече описах.
Веднага щом забелязах обиколките на този скот, забравих за мъдрите си решения. Загубих разсъдък и отново започнах да се държа като обезумял. Наистина съвсем бях полудял от ярост! Аз виках, врещях като хората от Сорор. Като тях изразявах гнева си, хвърляйки се по решетките, захапвах ги, олигавих ги, скърцах със зъби — с една дума, държах се възможно по най-животинския начин.
Но най-изненадващото в цялата работа се оказа неочакваният резултат. Като ме видя да действам по такъв начин, Зайюс се усмихна. За пръв път ми засвидетелстваше известна доброжелателност. Най-сетне бях проявил човешко държание и той бе стъпил върху познат терен. Неговата теза тържествуваше. Намираше се в такова благоразположение, че изпълни молбата на Зира да се откаже от своите заповеди и да ми даде последна възможност. Отведоха отвратителната матрона и ми върнаха Нова, преди онова животно да я беше докоснало. Тогава маймуните се оттеглиха, но започнаха да ме дебнат от известно разстояние.
Какво още да добавя? Тези вълнения бяха прекършили съпротивителните ми сили. Усещах, че няма да понеса да видя моята нимфа в ръцете на друг мъж. Подло се примирих с победата на орангутана, който сега се смееше доволен от своето лукавство. Плахо направих една танцова стъпка.
Да, аз, най-висшето от всички създания, започнах да кръжа около моята хубавица! Аз, върхът на хилядолетна еволюция, аз, Юлис Меру, подобно на паун започнах любовен танц около прелестната Нова, пред всичките тези маймуни, които жадно ме наблюдаваха, пред един стар орангутан, който диктуваше бележки на своята секретарка, пред едно женско шимпанзе, което благосклонно се усмихваше, пред две кискащи се горили, аз, човекът, търсещ извинение в изключителните космически обстоятелства, убеден в този момент, че на планетите и в небето съществуват повече неща, отколкото някога са си представяли хората-философи.
Втора част
Глава I
Сега трябва да си призная, че със забележителна лекота се приспособих към условията на живот в клетката. От материална гледна точка живеех в пълно блаженство: денем маймуните се грижеха за мен, а през нощта споделях постелята с едно от най-красивите момичета в космоса. Толкова добре се приспособих към това положение, че престанах да усещам колко нелепо и позорно е то, и в течение на повече от месец не направих никакъв сериозен опит да го прекратя. Успях да науча само няколко нови думи от маймунския език. Не полагах повече усилия да установя контакт със Зира, така че ако в даден момент тя се беше догаждала за моя ум, сега навярно се бе оставила да бъде убедена от Зайюс и вече ме смяташе за човек от нейната планета, т.е. за животно — може би не съвсем глупаво, но във всеки случай лишено от разум.