Превъзходството ми над останалите затворници, което вече се стараех да не проявявам, за да не дразня пазачите, ме превръщаше в гордостта на заведението. Срам ме е да го призная, но това положение ме удовлетворяваше и дори ме ласкаеше. Зорам и Занам ми засвидетелстваха приятелските си чувства, показвайки, че им е приятно, когато се усмихвам, смея или произнасям разни думи. След като бяха изпробвали върху мен всички класически тестове, те се мъчеха да измислят други, по-сложни, и заедно се радвахме, когато намирах решението на задачата. Не пропускаха да ми донесат някое лакомство, което винаги разделях с Нова. Бяхме привилегирована двойка. Обзет от глупаво самодоволство, аз си мислех, че моята другарка разбира, че всичко дължи на моите способности, и част от времето прекарвах да важнича пред нея.
Все пак, след няколко седмици, почувствувах известно отвращение. Блясъкът в очите на Нова ли през тази нощ ми се беше сторил особено неизразителен? Или пък бучката захар, с която Зира ме възнаграждаваше, неочаквано ми беше загорчала? Но позорното ми примирение ме накара да се изчервя. Какво ли би помислил за мен професор Антел, ако по някаква случайност беше жив и ме намереше в това състояние? Скоро тази мисъл стана непоносима за мен и реших да се държа като цивилизован човек.
Докато галех ръката на Зира в израз на благодарност, взех бележника и писалката й. Не се побоях от нежните й упреци и като седнах върху сламата, започнах да скицирам силуета на Нова. Аз съм доста добър художник и тъй като моделът ме вдъхновяваше, успях да направя прилична скица, която подадох на маймуната.
Това веднага я развълнува отново и събуди съмненията й относно моята личност. Муцуната й почервеня и тя се втренчи в мен, леко потръпвайки. Възползувайки се от нейното объркване, аз отново авторитетно протегнах ръка към бележника й, този път тя ми го подаде, без да протестира. Как по-рано не се бях възползвал от този прост начин? Съсредоточавайки спомените си от училище, начертах геометричната фигура, която илюстрира Питагоровата теорема. Не случайно избрах нея. Спомнях си, че като малък бях чел в една научнофантастична книга как един стар учен бе използвал този метод, за да установи контакт с разумни същества от друг свят. Дори по време на пътуването бях говорил за това с професор Антел и той показа положително отношение към този метод. Даже бе добавил, прекрасно си спомням, че на него дължала своята универсалност и Евклидовата геометрия, въпреки че е съвсем погрешна.
Във всеки случай рисунката ми оказа върху Зира необикновен ефект. Муцуната й стана кървавочервена и тя силно възкликна. Успя да се съвземе чак когато дойдоха Зорам и Занам, озадачени от поведението й. Тя реагира по начин, който ми се стори доста странен: бегло ме погледна и грижливо прибра рисунките ми. Каза нещо на горилите, които излязоха от залата, и аз разбрах, че тя ги отдалечаваше под някакъв претекст. После се обърна към мен и ми стисна ръката. Пръстите й изразяваха нещо съвсем различно, отколкото преди, когато ме галеше като младо животно, показало ловкост. Накрая ми подаде бележника и писалката с умолителен вид.
Сега тя беше тази, която се стремеше да установи контакт. Благодарих на Питагор и отидох малко по-нататък в геометрията. Върху една страница от бележника начертах колкото можах по-добре елипса, парабола и хипербола с осите и директирисите им. След това на другата страница начертах един конус. Искам да припомня, че подобно тяло, пресечено от равнина, образува една от трите криви в зависимост от ъгъла на напречния разрез. Фигурата, която направих, беше елипса, а на първия си чертеж посочих съответстващата крива на смаяната маймуна.
Зира изтръгна бележника от ръцете ми, на свой ред очерта още един конус, пресечен от равнина под различен ъгъл, и с дългия си пръст ми посочи хиперболата. Бях толкова развълнуван, че очите ми се наляха със сълзи и конвулсивно стиснах ръцете й. В дъното на клетката Нова гневно изписка. Нейният инстинкт не я лъжеше за смисъла на тези излияния. С помощта на геометрията между мен и Зира се беше установила духовна връзка. Изпитвах почти чувствено задоволство, а в същото време чувствах, че и маймуната бе дълбоко развълнувана.