След кратка автохипноза, с която се възстанови напълно, Брайън се захвана с дисианската граматика. Известни затруднения срещна с произношението. Почти всички думи завършваха с гърлени хъркащи звуци. Дисианският се оказа доста богат на междуметия, носови хъмкания, примлясквания и похърквания. Докато Брайън усъвършенстваше произношението си пред огледалото, Айджел предпочете да се премести в другия край на кораба, оправдавайки се, че целият този зверилник му влияел на храносмилането.
Корабът се носеше през хиперпространството по предварително набелязания маршрут. Стараеше се да осигурява на своя крехък човешки товар необходимата топлина и достатъчно количество пречистен въздух. Освен това следваше стриктно инструкциите относно здравословното състояние на Бранд, което несъмнено се подобряваше. Друга част от корабния компютър следеше с прецизна точност хода на времето и когато настъпи предварително определеният момент, затвори обозначената верига включвайки светлинен и звуков сигнал на борда.
Айджел се прозя, отмести доклада, който се бе заел да изучава и се отправи към пилотската кабина. Неволно потрепери, докато минаваше покрай стаята на Брайън и до ушите му достигнаха няколко артистично произнесени дисиански фрази.
— Спри с този умиращ бронтозавър и се обличай — извика той. — Наближаваме точката на оптимална възможност за поява в нормалния космос.
Макар и способен да си представи огромните разстояния между звездите, човешкият разум едва ли е в състояние да ги осъзнае. Отбелязан върху човешката длан, един инч изглежда значителен по размери. В междузвездния космос, въображаем куб с размери на страните стотици хиляди мили е почти микроскопично понятие. Светлината пресича подобно разстояние за частица от секундата. Още по-малко е то за кораб, движещ се с относителна скорост далеч надхвърляща тази на светлината. Теоретически е невъзможно да се отчете изминаването на подобна част от пространството. На практика, това се случва твърде често, за да бъде интересно.
Брайън и Айджел бяха здраво привързани за креслата, когато хипердвигателят бе изключен и корабът се появи в нормалното време и пространство. Не бързаха да се разкопчеят, а седяха и разглеждаха далечните, непознати съзвездия. Едно единствено слънце от пета величина грееше наблизо в тази самотна част на вселената. Изчакваха корабния компютър да събере достатъчно сведения, за да определи местоположението им в триизмерното пространство, а междувременно в кабината се чуваше електронният шепот на работещата на пълни обороти машина. Прозвуча предупредителен сигнал и в същия миг двигателят бе изключен. Последваха още няколко включвания и изключвания, докато най-сетне компютърът бе удовлетворен от постигнатия резултат. На екрана светна „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — НУЛА“. Айджел разкопча колана и отиде да приготви нещо за ядене.
Айджел бе изчислил с прецизна точност маршрута на кораба. изминаха не повече от десет часа и радиоприемникът засече очакваното съобщение. Отново се настаниха в креслата, а на екрана се появи и замига надписът „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — ВКЛЮЧЕНО“.
Друг кораб се появил в околното пространство, на относително близко разстояние. Беше излязъл в нормалния космос точно за толкова време, колкото за да излъчи позивни на прослушваната от тях радиовълна. Корабът на Айджел бе засякъл позивните и на свой ред бе потвърдил присъствието им. От пътническия лайнер това и чакаха, за да изстрелят в космическото пространство метално яйце с размери не повече от няколко метра. Веднага след това корабът-доставчик се бе преместил отново в хиперпространството и сигурно вече се намираше на много светлинни години от тук.
А корабът на Айджел се носеше по сигнала от пеленгатора, като го записваше и проверяваше ежеминутно. За да се определи най-точният курс и разстоянието до обекта непрестанно се изчисляваха ъгълът на движение, скоростта и Доплеровият ефект. Три-четири минути бяха напълно достатъчни за да доближат източника на подавания сигнал, значително по-слаб от този на космическия лайнер. Ориентирането в пространството по този сигнал бе толкова лесно, че можеше да се извърши дори чрез ръчно управление. Най-сетне блестящата сфера изскочи на екраните, изгуби се зад тях и бе уловена с помощта на магнитни челюсти, прикрепени към входния шлюз.
— Иди долу и помогни на бацилолога да излезе — нареди Айджел. — Аз ще остана в пилотската за всеки случай.