Той въведе данните за новия курс и се ухили.
— Всъщност, има голяма доза истина в онова, което й казах. Имах нужда от млад, енергичен и високо квалифициран екзобиолог. Нямах понятие, че ще ми изпратят жена. Както и да е — вече не можем да я върнем. Но Дис не е място за жени.
— Защо? — попита Брайън и в този миг Лиа застана на прага.
— Влезте, ще ви покажа и на двамата — покани я Айджел.
V
— Дис — започна разказа си Айджел — е третата планета от слънцето — Епсилон Еридани. Четвъртата се нарича Ньорд — запомнете я, тя има важно значение. Дис е място, което не бихте посетили, ако нямахте жизненоважни причини, затова пък не са необходими каквито и да било причини за да го напуснете. Климатът е прекалено горещ и сух, в централните райони температурата рядко спада под четиридесет градуса по Целзий. Повърхността на планетата е само нагорещени пясъци и напукани скали. Водните залежи са на голяма дълбочина, достъпът до тях често е невъзможен. Водата на повърхността е предимно под формата на мътни, химически замърсени блата — може да се пие само след щателно пречистване. Всички данни са събрани в тази папка, можете да ги прегледате по-късно. Това, което искам сега, е да ви дам най-обща представа защо тази планета е толкова негостоприемна и отвратителна. Също като хората, които я населяват. Ето изображение на типичен дисианец.
Лиа не сдържа изненаданото си възклицание, когато пред тях се появи триизмерният образ. Не толкова от външния вид на дисианеца — като екзобиолог, тя бе имала възможността да се запознае с най-разнообразни форми на живот. По-скоро от позата, от изражението му — готов за скок, оголил зъби в злобна закана.
— Изглежда, сякаш се готви да убие оператора — подхвърли тя.
— И за малко да успее — веднага след като е била направена тази снимка. Подобно на всички останали дисианци, той изпитва вродена и необуздана омраза към пришълците от другите планети. Не без причина, бих добавил. Тази планета е била заселена съвсем случайно, по време на Разпадането. Не знам подробностите, но съм запознат с общата представа, която е заложена в основата на всички дисиански митове и разномистични религиозни учения. Както изглежда, преди доста години на Дис били започнати широкомащабни сондажи и миньорски разработки — в онези времена планетата е била доста богата на полезни изкопаеми, а добивът им се оказал лесен. Далеч по-трудно било да се осигури вода, а храната превозвали от други планети. Но всичко това приключило в периода на Разпадането и Дис била забравена. Всички записи зда тези ранни времена били унищожени по време на войната, а товарните кораби, с които пренасяли рудата, постъпили на служба в армията. Дис можела да разчита само на себе си. Съдбата на заселниците й в голяма степен зависела от способността на Homo sapiens да се адаптира към враждебната среда. Повечето измрели, но оцелели достатъчно, за да съхранят продължаването на вида. Променили се, разбира се, но си останали хора. С намаляване на запасите от вода и храна трябвало да полагат чудовищни усилия за да оцелеят — особено, след като се повредили водните помпи. Нямали никаква възможност да се подпомагат технически, оставало им само да се пригаждат към средата, в която живеели. Хората, с които ни предстои да се срещнем, са техни далечни потомци — те са напълно адаптирани към условията на планетата. Телесната им температура е приблизително петдесет градуса. В слабините си имат допълнителни тъканни сакове, в които съхраняват известни водни запаси. Но тези промени са съвсем дребни, сравнени с глобалните изменения, на които са се подложили техните организми за да се нагодят към средата. Не съм запознат с подробностите, но в докладите се споменаваше за доста успешно осъществени примери на симбиотично съществуване. Учените ни уверяват, че това е първият случай, когато Homo sapiens се явява активен участник в коменсализъм1, или в инквилинизъм2, без да е в ролята на гостоприемник.
— Великолепно! — възкликна Лиа.
— Намирате ли? — озъби й се Айджел. — Може и така да е — от абстрактна научна точка. Няма да ви е трудно да съберете достатъчно материал за книга. Аз лично не откривам нищо вълнуващо. Уверен бях, доктор Морийз, че всички тези морфологични изменения, говорещи за подозрителна интимност с други видове, ще ви очароват. Но, надявам се, че между биохимичните изследвания на кръвните групи и радостните възклицания пред скалата на термометъра, ще намерите малко време, за да вникнете в отвратителния нрав на обикновения дисианец. Трябва по някакъв начин да разберем защо тези хора са толкова упорити и неотстъпчиви, или да вдигнем ръце и да оставим планетата да хвръкне във въздуха!