— Я да чуя пак — по-високо! — обади се намръщено Лиа. — Досега улавях само пукане в слушалките.
— Това е старият проблем на генезиса. Като Нютон и падналата ябълка, Ливай и хистерезиса или откриването на хиперпространството. Всяко нещо си има начало. Ако можем да разберем защо тези хора са така твърдо решени да загинат, може би ще намерим търсения изход. Забележете — нямам никакво намерение да продължавам с издирването на бомбите, или хиперпространствената установка. Онова, което искам от вас е да открием начин, за да спрем предстоящото глобално убийство.
— Май си по-умен, отколкото изглеждаш — каза Лиа и побутна встрани папката. — Можеш да разчиташ на моята чистосърдечна подкрепа. А сега, ако някой от двамата присъстващи джентълмени бъде така добър да ми покаже стая със здрава заключалка, смятам да си легна и да поразгледам доклада. Не ме събуждайте, аз ще ви се обадя, ако ми трябва закуска.
Брайън не беше съвсем сигурен дали говори сериозно, или се шегува, и затова сметна за най-добре да премълчи. Отведе я в единствената празна кабина — с ключалка на вратата — а след това се върна при Айджел. Победителят седеше в кухненския отсек и нагъваше някакъв желиран сладкиш, изпълващ съд с размери на кофа.
— Не е ли малко дребна за жена от Земята? — попита Брайън. — Главата й едва достига брадата ми.
— Съвсем нормално. Земята е резервоар за дегенерирали гени. Превити гърбове, закърнели апендикси, късогледство. Ако не бяха университетите им и специалистите, които готвят, отдавна да сме престанали да ги използваме.
— Защо я излъга за Фондацията?
— Защото е тайна — добра причина, нали? — Айджел изръмжа гневно и застърга с лъжицата по дъното на празния съд. — По-добре хапни нещо. Ще ти даде сила. Фондацията трябва да запазва съществуването си в тайна, ако иска да постигне нещо. Най-добре ще е тази жена да не знае нищо за нашата истинска работа, когато се върне на Земята. Ако пък я сметнем за подходяща, никога не е късно да я завербуваме. Съмнявам се обаче, че ще пожелае да ни сътрудничи. Особено след като разбере, че нямам нищо против да хвърлим няколко водородни бомби на Дис — ако не успеем да попречим на войната.
— Не мога да повярвам!
— Чу ме съвсем добре. Няма какво да се цъклиш и да се преструваш на невинен. Ако се провалим, предпочитам аз да изстрелям тези бомби, вместо ньордците. Това може да ги спаси.
— Да ги спаси ли — та те всички ще бъдат смъртоносно облъчени! — извика Брайън, задъхвайки се от гняв.
— Не дисианците. Говоря за ньордците — тях искам да спася. Престани да стискаш юмруци, седни и си хапни малко торта. Много е вкусна. Ньордците единствени са от значение в случая. Планетата им е една малка райска градина. Когато Дис била откъсната от останалия свят, жителите й се превърнали в обезумяла тълпа от самоубийци. Съвсем обратното било на Ньорд. Там можеш да оцелееш само като протегнеш ръка и откъснеш най-близкия плод. Населението е малобройно, образовано, интелигентно. Но вместо да го ударят на живот, те са изградили обществото си на разумни принципи. Не технологични — когато ги открили наново не познавали дори вътрешната страна на колелото. Но всички до един се оказали невероятно специалисти в области като философията на човешкото общуване и междуличностните взаимоотношения — неща, за които технологичните цивилизации никога не са намирали време. За Фондацията това било като обетована земя — работим с тях от мига на откриването им. Не толкова да ги насочваме в желаната посока, колкото за да ги предпазваме от неочаквани удари, които биха могли да унищожат този изключително интересен експеримент. Но май ще се провалим. Ненасилието е втора природа за тези хора — те притежават жизненост без да се опират на идеята за унищожението. Представи си само какъв удар ще бъде за житейските им принципи и философията им, ако се наложи да погубят Дис, само за да оцелеят. Просто ще се превърнат в поредния свят, където е важен принципът „изяж, или ще бъдеш изяден“.
— Все едно, че ми говориш за рая.
— Не се подигравай. И там хората си имат противоречия. Само че се опитват да живеят в разбирателство, без насилие и може би някой ден това ще се окаже ключът към оцеляването на човечеството. Заслужава си да се грижим за тях. А сега отивай да учиш дисиански и да прегледаш докладите. И да си свършил преди кацане.