VI
— Идентификация, моля.
Вежлата подкана някак не се връзваше с изображението от екрана. Космическият кораб, който ги пресрещна, когато навлязоха в дисианска орбита, се оказа кръстосвач. Още преди да осъществят връзка, зловещият купол с оръдията върху корпуса му се бе прицелил в тях. Айджел побърза да премине на канала за междукорабна комуникация.
— Говори Айджел. Отпечатък на ретината номер 490-Бджи 4–67 — което е и кодът, за да ме пропуснете през блокадата. Ще сверите ли данните?
— Няма нужда, благодаря ви. Ако обичате, включете записващото устройство. Трябва да ви предам съобщение от Прим-четири.
— Готови за запис — докладва Айджел. — Дявол да го вземе! Проблеми още с пристигането, а до атаката остават само четири дни. Прим-четири е кодовото название на щаба, разположен на Дис. За щастие, взели сме известно количество фиктивен товар, така че можем да кацнем направо на космодрума. Изглежда има промяна в плана, а това хич не ми харесва.
Без особено усилие, Брайън можеше да почувства скритата зад тези думи тревога. Очевидно нещата долу не се развиваха в положителна посока. Не след дълго съобщението беше декодирано, Айджел го дръпна от принтера и плъзна поглед по ситно изписания текст. Накрая изсумтя недоволно, захвърли го на масата и излезе. Брайън се наведе за да го прочете отблизо.
АЙДЖЕЛ АЙДЖЕЛ АЙДЖЕЛ КАЦАНЕ КОСМОДРУМА ОПАСНО ИЗБЕРЕТЕ НОЩНО ПРИЗЕМЯВАНЕ КООРДИНАТИ 46 Д92 МН75 ИЗСТРЕЛЯЙТЕ КОРАБА С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ ВИОН ЧАКА СРЕЩА КРАЙ КРАЙ КРАЙ
Нощното кацане бе за предпочитане, от съображения за сигурност. Извършиха го по прибори, предполагаше се, че дисианците не разполагат с локатори, за да ги засекат. Стрелката на висотомера замря на нула и мекото разтърсване на корпуса бе единственият признак, че са се приземили. Всички светлини в кабината бяха изключени, само пулта за управление сияеше във фосфоресциращо-синьо. Инфрачервеният екран бе изпъстрен с многобройни блестящи точици — топлинно излъчване от нагорещения пясък и камъните. Нищо не се движеше по него, липсваха и характерните признаци за екраниран атомен генератор.
— Дошли сме първи — обяви Айджел, затъмни стъклата на илюминаторите и включи осветлението в кабината. Присъстващите премигнаха, а лицата им бяха покрити с пот.
— Трябва ли да е толкова топло в кораба? — намуси се Лиа, докато бършеше челото си с вече подгизналата кърпичка. Брайън я погледна. Беше свалила плътните дрехи и изглеждаше съвсем крехка и слабичка. Плътно прилепналата по тялото й туника едва достигаше средата на бедрата — и не скриваше почти нищо. Макар и дребна, тя определено бе женствена. Гърдите й бяха твърди, добре оформени, талията й бе съвсем тъничка, като великолепна прелюдия към извивката на бедрата.
— Да се обърна ли, за да ме разгледаш отзад? — запита го тя. Петте дни, прекарани в съжителство с нея, го бяха научили, че е най-добре, ако оставя подобни подхвърляния без коментар. Всякакви опити за остроумничане само можеха да влошат положението.
— На Дис е далеч по-топло, отколкото в кабината — каза той, за да смени темата. — Повишихме температурата за да привикнат телата ни с…
— Знам я тази теория — но с това не мога да спра потенето — отряза го тя.
— Е, това да ти е грижата — подметна Айджел. Той самият изглеждаше като полиран балон, обут в къси гащи. След като изгълта бутилката с бира, измъкна от хладилника следващата. — Пийнете си бира.
— Не, благодаря. Току виж съм се разпаднала отвътре. На Земята никога не…
— Отнеси багажа на професор Морийз — прекъсна я Айджел. — Вион е наблизо, получих сигнала. Изпращам кораба обратно, преди да са го засекли местните.
Още щом отвориха външния люк, в лицата ги лъхна горещ и сух въздух, сякаш бяха попаднали в разпалена фурна. Брайън долови измъченото възклицание на Лиа. Тя се запрепъва по на стълбичката, а той я последва, натоварен с багажа и пакетите с екипировка. Пясъкът, все още нагрят от дневната жега, го изгаряше дори през дебелите подметки. Айджел вървеше последен, с дистанционния прибор в ръка. Веднага щом се отдалечиха на необходимото разстояние, той подаде сигнал и стълбичката се прибра като гигантски език. Люкът се затвори с металическо дрънчене и малко след това корабът се издигна и се насочи безшумно към предварително зададената орбита, а пламъкът му се изгуби сред звездите.
Светлината от тях едва стигаше за да се огледат сред морето от пясъчни дюни. С едва доловимо бръмчене на едно от близките възвишения се изкачи пустиноход със загасени светлини и спря, за да ги изчака. Вратата на пустинохода се открехна, Айджел пристъпи към нея и всичко се случи в миг.