Тялото на Айджел избухна във виолетови пламъци, кожата му се напука и почерня. Не беше изминала и секунда, а той вече бе мъртъв. Втори огнен стълб изригна в непосредствена близост до колата, последван от болезнен предсмъртен вик.
А Айджел бе умрял без да промълви и дума.
Още при първия електрически пукот Брайън се хвърли встрани, захвърляйки багажа. Блъсна се в Лиа и я събори на земята. Надяваше се, че ще има достатъчно разум, за да не вдига излишен шум. Това бе единствената му съзнателна мисъл, всичко останало бе извършил рефлексивно. Сграбчи я и се затъркаля, колкото се може по бързо.
Пламъците от поредния електрически заряд изригнаха на мястото, където бяха преди миг, багажът и пакетите пламнаха. Този път Брайън беше готов и побърза да се притисне плътно в пясъка. От мрака зад пустинохода блесна поредният изстрел от йонна пушка. Брайън вече бе измъкнал оръжието си. Когато малко преди кацане Айджел му беше подал ракетен пистолет, Брайън бе нагласил кобура без да задава излишни въпроси. Но не предполагаше, че ще му потрябва толкова скоро. Стиснал дръжката с две ръце, той затвори очи и остави тялото му да се прицели в посоката, където бе забелязал последния изстрел. Миниатюрната ракета полетя с пронизително свистене в мрака, последваха я още няколко изстрела. Нито една от тях не пропусна целта. Нечие тяло се строполи приглушено в пясъка и издъхна.
В мига на изстрела Брайън почувства тежък удар в гърба и пронизваща болка около шията си. Обикновено, когато се сражаваше, Брайън се стараеше да запази хладнокръвие и да не позволява на каквито и да било странични мисли да го разсейват. Освен това Айджел, приятел и анвхарец също като него, бе загинал току що и Брайън с радост посрещна възможността да отмъсти за загубата.
Съществуват немалко опасни и глупави действия, които непредпазливият е готов да предприеме, като да пуши в близост до варели с високооктанов бензин, или да си пъха пръстите в електрически контакт. Почти толкова опасно и смъртоносно е да нападнеш някой Победител в Двайсетобоя.
Двама души се нахвърлиха едновременно върху Брайън, но това нямаше особено значение. Първият загина мигновено, една стоманена ръка стисна гърлото му с такава невероятна сила, че големите шийни кръвоносни съдове бяха разкъсани, а мозъкът се изпълни с множество кръвоизливи. Вторият имаше достатъчно време за да изпищи, но викът му бе прекъснат от същата ръка, притиснала ларинкса като в менгеме.
Брайън се надигна и затича приведен, с пистолет в ръка, оглеждайки района на битката. Повече противници нямаше. Едва когато докосна топлото тяло на Лиа, почувства как го напуска жаждата да убива. Изведнъж усети болката и умората, дишаше на пресекулки, а тялото му бе покрито с гъста пот.Прибра пистолета и прокара пръсти по челото й — в единия край напипа ожулено. Гърдите й се повдигаха и спускаха ритмично. Изглежда се беше ударила в нещо, когато я събори. Ала само така можеше да й спаси живота.
Брайън приседна до нея и си наложи да се отпусне, като пое няколко пъти с пълни гърди. Почувства се по-добре, ако се изключше болката в шията. Опипа с ръка и пръстите му се заплетоха в тънката стоманена жица, завършваща с дръжки на двата края. Стисна внимателно дръжките и измъкна жицата, впила се на места дълбоко в кожата на шията му. Ако не беше плътният слой мускули под нея, убиецът със сигурност щеше да го удуши. Брайън захвърли омразното оръжие в мрака, откъдето бе дошло.
Стараеше се да не мисли за хората, които бе убил преди малко. Знаеше, че е безполезно, но въпреки това потърси обгореното тяло на Айджел. Достатъчно беше да докосне напуканата, овъглена кожа. Лиа изпъшка в тъмнината зад него, Брайън прескочи трупа и надникна през люка в пустинохода. Водачът беше прегърбен върху кормилото, очевидно задушен от същата гарота, с която се бяха опитали да убият и Брайън. Измъкна тялото му, положи го внимателно на пясъка и склопи изцъклените му очи. До седалката бе окачена манерка, взе я и я отнесе на Лиа.
— Главата ми… Божичко, как ме боли само — изпъшка тя.
— Ожулила си я малко — успокои я той. — Пийни си вода и ще се почувстваш по-добре. Подпри се на мен. Всичко свърши, така че можеш да си починеш.
— Айджел е мъртъв! — извика Лиа, внезапно осъзнала какво се е случило. — Те го убиха! Какво стана после? — тялото й се напрегна, тя се помъчи да стане, но Брайън я обгърна с ръка.
— Ще ти кажа. Само не се опитвай да ставаш. Имало е засада — застреляха Вион, убили са и водача на пустинохода. А също и Айджел. Били са трима — вече са мъртви. Съмнявам се наблизо да има още, ако се опитат да ни доближат, ще ги чуя. Ще изчакаме няколко минути, докато се оправиш, а след това изчезваме с пустинохода.