Дадоха му нещо за хапване, сетне Фоусел го отведе в кабинета на Айджел. През една от прозрачните стени се виждаше как сътрудниците товарят документацията и екипировката в огромен контейнер. Откакто бе предал командването, Фоусел изглеждаше малко по-спокоен. Брайън реши, че ще е най-добре, ако не разкрива пред него факта, че е новак в този бранш. Щеше да му е нужен всичкия авторитет, какъвто би могъл да си изгради, защото съвсем скоро щяха да го намразят за онова, което възнамеряваше да предприеме.
— Искам да си водиш бележки, Фоусел и веднага щом приключа да напечаташ разпорежданията ми. Аз ще ги подпиша. — Печатното слово винаги носеше по-голяма тежест. — Незабавно да бъде преустановена подготовката за евакуация. Всички доклади да бъдат върнати в папките. Ще останем тук докато ни позволят ньордците. Ако операцията се провали, ще излетим всички заедно — преди крайния срок. Ще вземем само ръчен багаж, всичко останало ще зарежем тук. Май някои от вас още не са осъзнали, че сме дошли да спасяваме планетата, а не да пълним папките с документи.
Брайън забеляза с крайчеца на окото, че Фоусел се изчерви при последните думи.
— Донеси ми копие веднага щом разпечаташ заповедта. А също и всички останали документи, свързани с операцията. Свободен си.
Фоусел изхвърча навън и само след миг Брайън забеляза гневните погледи, които хвърляха работниците към кабинета му. Обърна им гръб и се зае да отваря едно след друго чекмеджетата на бюрото. Най-горното беше празно, ако се изключи някакъв запечатан плик. Беше адресиран до Победителя Айджел.
Брайън го огледа замислено, след това го отвори. Писмото вътре бе написано на ръка.
Айджел,
Получих официално съобщение, че си на път да ме смениш и трябва да призная, че почувствах облекчение. Имаш далеч по-богат опит с тези забравени от закона планети. Що се отнася до мен, през последните двадесет години се занимавах предимно с научна работа, тъкмо по тази причина бях изпратен на Ньорд. Аз съм от хората, за които казват, че били отдадени на науката. Не ме бива в администрацията, а и никога не съм твърдял противното.
Сигурно ще срещнеш затруднения с подчинените си, затова ще те предупредя от самото начало, че повечето от тях са доброволци. Почти половината доскоро са били на чиновническа работа при мен. Останалите са събрани от кол и въже, или просто са се оказали под ръка в нужния момент. Всичко стана толкова бързо, че никой от нас не можа да го предвиди. Опасявам се, че не съумяхме да направим нищо, за да го спрем. Всякакви опити за общуване с местните туземци удряха на камък. Тръпки ме побиват! Те са толкова различни! Направих сравнение по най-малко дузина отличителни фактори съобразно Функцията на разпределение и не намерих никакво съвпадение. Екстраполационният метод на Парето тук е безсилен. Агентите ни не могат дори да разговарят с туземците — двама от тях бяха убити при подобни опити. Членовете на управляващата класа са недостижими, а останалите ни обръщат гръб и си тръгват, без да промълвят нито дума.
Реших да рискувам и да се опитам да разговарям с Лиг-магте, дано успея да му влея малко разум в главата. Съмнявам се, че ще постигна нещо, вероятността да използва спрямо мен насилие е доста голяма. Местните благородници често прибягват до насилието. Ако се върна жив и здрав, това писмо няма да стигне до теб. В противен случай — сбогом, Айджел. Опитай се да се справиш по-добре от мен.
П.С. Не забравяй нещо много важно за подчинените си. Дошли са тук за да спасяват планетата, но всички до един мразят дисианците. Опасявам се, че и аз също.
Брайън подчерта няколко по-важни момента от писмото. Трябваше да разбере какво означава този Екстраполационен метод на Парето — при това без да разкрива невежеството си пред останалите. Узнаят ли колко е зелен, всички щяха да изчезнат от тук за пет минути. Виж, Функцията на разпределение бе малко по-познат термин. Използваше се във физиката и изразяваше непроменливата вероятност на едно събитие, независимо от измененията в средата. Например, броят на частиците, които биха се отделили от повърхността на къс радиоактивна материя за кратък период от време. Изглежда Мерв бе предположил, че социоетичните членове на едно общество остават неизменен и траен процент от общия брой на населението. Поне на другите планети. Но нито една от тези предпоставки не се оказваше вярна на Дис. Айджел го бе признал пред него, доказваше го и смъртта на Мерв. Брайън се зачуди кой ли е този Лиг-магте, който по всичко изглежда бе убил Мерв.