Доктор Стайни имаше розова, плешива глава, която стърчеше като пъпеш над гъстата му черна брада. Брайън го хареса от първия миг. Всеки, който притежаваше достатъчно твърдост за да запази брадата си в подобен климат, беше приятно изключение от сивата тълпа, с която се бе сблъскал до този момент.
— Как е новият пациент, докторе?
Стайни почеса замислено брадата си преди да отговори.
— Диагноза — топлинен удар. Прогноза — пълно възстановяване. Състояние — удовлетворително, като се има пред вид загубата на течности и изгарянията от слънцето. Обработих раните, за другото предписах физиологичен разтвор. Разминала се е на косъм от термичния шок. Дадох й успокояващо.
— Ще ми е нужна помощта й утре. Възможно ли е да се възстанови за толкова кратко време — със стимуланти, или нещо подобно?
— Би могла, но не е препоръчително. Може да има странични явления, дори с увреждане на мозъка. Подобна възможност не е изключена.
— Ще трябва да рискуваме. Само след седемдесет часа цялата тази планета е обречена на унищожение. Готов съм да пожертвам колкото е необходимо хора, начело с мен самия, за да предотвратя трагедията. Съгласен?
Докторът изсумтя нещо в брадата си и огледа Брайън отгоре до долу.
— Съгласен — избоботи той и кой знае защо лицето му се разведри. — Приятно е да се запознае с вас човек, след всички тези обезверени нещастници отвън. Смятайте, че съм на ваша страна.
— Е, тогава ще ми е нужна помощта ви незабавно. Проверих списъка на служителите и установих, че не разполагаме с нито един учен — ако изключим вас.
— Уплашена сган от бюрократи и теоретици — кимна докторът. — Нито един от тях не става за агент! — Докторът тропна с крак при последните думи и плю ядно на пода.
— В такъв случай — необходими са ми няколко честни отговора. Операцията е доста необичайна, така че стандартните техники няма да ни свършат работа. Дори Функцията на разпределение и Екстраполационният метод на Парето са безсилни при този случай. — Стайни кимна в знак, че е съгласен и Брайън въздъхна облекчено. Току що бе използвал целия си наличен запас от познания по социоетика и изглежда думите му бяха прозвучали достоверно. — Но да си призная, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че проблемът е биологически. Че има връзка с масивните и екзотични изменения, които са претърпели дисианците в процеса на адаптация към пъклената околна среда. Възможно ли е в това да се крие тайната на самоубийственото им поведение, пред лицето на бомбената заплаха?
— Възможно ли е? Възможно ли е? — Доктор Стайни крачеше развълнувано из стаята, докато премяташе пръсти зад гърба си. — Не можете да си представите, колко сте прав. Най-сетне един мислещ човек, сред всички тези тъпанари, дето само тъпчат папките с доклади, или си чешат задниците, в очакване някой отгоре да им даде отговора наготово. Знаете ли как живеят дисианците? — Брайън поклати глава. — Тези тъпаци го смятат за отвратително, но според мен е крайно интересно. Открили са способ за да влязат в симбиозно съжителство с животински форми от планетата. Дори паразитно съжителство. Давате си сметка, че всички живи организми са готови на какво ли не, за да оцелеят. Корабокрушенци, изгубени сред морето, нерядко са пили собствената си урина, за да не умрат от жажда. Отвращението е типична реакция на презадоволения, който никога не е изпитал нито глад, нито жажда. Е, Дис е такава планета — на корабокрушенци.
Стайни дръпна капака на аптечката.
— Устата ми пресъхна, от тези приказки за жажда. — С обиграни от честите тренировки движения, той наля по няколко пръста чист спирт в две колби, разреди го с дестилирана вода и го подправи с някакви кристалчета от една епруветка. Една от колбите подаде на Брайън. На вкус беше доста приятно.
— Какво разбирате под паразитно съжителство, докторе? Нали всички паразити са низши форми на живот? Лешоядни, бурени и прочие?
— Не, тук бъркате! Говоря за паразитизъм в точния смисъл на тази дума. Сигурно си давате сметка, че за един биолог няма съществена разлика между паразитизъм, симбиоза, биоинтеграция, мутуализъм, коменсализъм…
— Чакайте, чакайте! — извика Брайън. — Тези думи нищо не значат за мен. Не се учудвам, че останалите от групата не изпитват особен интерес към проблема, ако става дума за подобни понятия.
— Исках да кажа, че те са само различни по степен прояви на едно и също явление. Например: в тукашните езера обитава ракоподобно същество, наподобяващо обикновения краб. Снабдено е с доста масивни клещи, с помощта на които захваща водорасли или разни снабдени с пипала морски животни, които не могат да се движат самостоятелно. Ракоподобното ги размахва около себе си, за да улавят храна и изяжда онези късове, които са твърде големи за тях. Това се нарича биоинтеграция, защото участниците живеят и се грижат за прехраната си заедно, но всеки от тях може да просъществува и самостоятелно. По-нататък: под черупката на същото това ракоподобно нерядко се среща една паразитираща форма на воден охлюв, напълно дегенерирал и изгубил способност за самостоятелно предвижване. Това вече е истински паразит, който получава храна от своя гостоприемник, а в замяна не дава нищо. В червата на охлюва пък се развива култура на определена бактерия, която получава хранителни вещества от чревното съдържимо. И въпреки това този микроскопичен организъм не е паразит, както вероятно бихте сметнали, а симбиот. Вярно е, че се възползва от храната на охлюва, но на свой ред отделя секрет, който помага на гостоприемника да смели по-добре храната. Ясна ли ви е картината? И всички тези различни по рода си форми на живот съществуват в тясна и доста сложна взаимовръзка.