Брайън го слушаше внимателно и от време на време отпиваше от чашата.
— Май започнах да разбирам. Значи симбиозата, паразитизма и всичко останало са само различни начини да се опише процеса на съвместно съществуване. Между отделните понятия съществува известна разлика, известно степенуване, което затруднява точното характеризиране на една определена взаимовръзка.
— Именно. Оцеляването в условията на тази планета е толкова трудно, че всички съперничещи си форми на живот са измрели отдавна. А останалите са се превърнали в паразити. Всъщност, в борбата за оцеляване са спечелили онези същества, които си сътрудничат, или са взаимозависими. Съвсем преднамерено говоря за живите форми, а не за растителните. Защото почти всички същества на тази планета са далечни потомци както на животните, така и на растенията, също като лишеите, познати навсякъде из вселената. Дисианците имат едно същество, наречено „ваеда“, от него получават вода по време на път. Органите му за движение — наследство от животните — са закърнели отдавна, а от растенията му е останала способността да фотосинтезира и съхранява водата. Когато дисианците пият от ваедата, тя смуче от кръвта им хранителни вещества.
— Зная — рече пресипнало Брайън. — Имах възможността да опитам. Сигурно сте забелязали белезите. Май вече започнах да схващам какво място заемат дисианците в биологичната верига на този свят, а също и промените, които неизбежно е трябвало да претърпят. Как смятате, неизбежните психологически изменения оказали ли са някакво влияние върху социалната им структура?
— Огромно. Всъщност, май прекалих с предположенията. Защо не се обърнете към някой от изследователите, в края на краищата, темата е от тяхната област.
Брайън беше прочел доклада на социолозите, но го намираше за лишен от смисъл. Беше претъпкан с непознати термини и неразбираеми диаграми.
— Моля ви, продължавайте, докторе — настоя той. — Нищо не можах да разбера от социоетичното заключение. Струва ми се, че вътре са пропуснати много важни фактори. Вие сте единственият от присъстващите, който е в състояние да ми даде някакъв разумен отговор или сведение.
— Добре, тогава — но се сърдете на себе си. Ако питате мен, на тази планета не съществува общество, а само група от враждебно настроени индиви. Всеки за себе си, а на останалите гледа само като на източник за препитание. Ако въобще съществува някаква социална структура, то тя е ориентирана към другите форми на живот на планетата, вместо към човешките същества. Може би затова в онзи доклад не сте открили нищо, което да ви помогне. Зад него стоят специалисти по социоетика. А местните се различават коренно в отношението по между си.
— А какво ще кажете за тези магтери, управляващата класа, която строи каменни замъци и създава неприятности?
— Не разполагам с обяснение — призна доктор Стайни. — В теорията ми има доста празнини и това е една от тях. Магтерите например са изключение от всичко казано. Убийте ме, не знам защо. Те са напълно различни от останалите дисианци. Арогантни, кръвожадни, вместо на съгласие, готови винаги на конфронтация. Не са управници, поне не в истинския смисъл. Властта е у тях просто защото никой друг не я желае. Издават разрешителните за разработване на залежите от полезни изкопаеми, тъй като само те притежават чувство за собственост. Може и да греша, но струва ми се, че ако откриете защо са различни, ще успеете да разрешите проблема.