За първи път от пристигането на планетата, Брайън почувства, че го завладява ентусиазъм. Плюс далечната и доста слаба надежда най-сетне да открие път за излизане от смъртноопасната ситуация. Той пресуши чашата на един дъх и се изправи.
— Събудете пациентката си по-рано, докторе. Ще видите, че ще ви бъде интересно да си поговорите с нея. Ако това, което ми съобщихте е вярно, може би тя ще е ключа, който търсим. Името й е Лиа Морийз, току що е получила на Земята научна степен по екзобиология и антропология и главата й е натъпкана до пръсване с познания.
— Великолепно! — възкликна Стайни. — Ще се погрижа за тази глава, не само защото е хубава, а и заради знанията. Макар да се намираме в навечерието на атомно бедствие, започнах да чувствам необясним ентусиазъм — за първи път, откакто се приземих на тази планета.
IX
Пазачът пред входа на сградата на Фондацията подскочи стреснато от гръмотевичния звук и посегна към оръжието. Сетне отпусна смутено ръка, осъзнал, че причината е само една кихавица — макар и великанска. Брайън се приближи до него, като се загръщаше зиморничаво в якето си.
— Излизам навън, преди да съм хванал пневмония — каза той. Пазачът отдаде колебливо чест и след като провери мониторите за външно наблюдение, отмести тежката метална врата. Брайън се промуши навън и вратата хлопна зад гърба му. На улицата бе значително по-топло, той въздъхна щастливо и разкопча якето си.
Целта на излизането му бе двойна — както да поразузнае наоколо, така и да се стопли. И без това нямаше какво да прави в службата, почти всички сътрудници вече почиваха. Той самият бе спал не повече от половин час — напълно достатъчно, за да се почувства освежен и изпълнен със сили. Прочете интересуващите го доклади, а най-важните моменти дори се постара да запамети. А след това реши, че докато останалите спят, би могъл да опознае най-големия град на Дис.
Достатъчно беше да обиколи няколко потънали в мрак улички, за да си даде сметка за огромната разлика, между живота на Дис и всички останали места, които бе посещавал. Хоувстад — името на града — на местен език означаваше буквално „средище“. Названието говореше само за себе си. Единствено присъствието на хора от други планети го превръщаше в някакво подобие на град. От двете страни на улиците се редяха запустяли сгради, с надписи от различните рудодобивни компании, търговски представителства, или агенции за космически транспорт, които отдавна си бяха отишли. Тук-там блестяха самотни светлини, включени автоматично, но повечето сгради тънеха в мрак, подобно на дисианските жилища. Що се отнася до последните, срещаха се доста рядко и изглеждаха съвсем не на място сред изоставените строителни площадки и помръкналите чуждоземни сгради. Брайън приближи към входа на една от тези сгради и на светлината от уличната лапна прочете надписа „ВЕГИАНСКА МЕТАЛУРГИЧНА КОМПАНИЯ“. Вратата не беше заключена, прозорците тъмнееха и Брайън вече обмисляше дали да не проникне вътре, когато за пръв път почувства, че го следят.
В началото долови слаб шум, който почти веднага се стопи в нощта. Едва ли щеше да му обърне внимание, ако цялото му тяло не беше нащрек. Някой се прокрадваше зад него, под прикритието на тъмнината. Брайън се притаи до стената. Малко вероятно беше човекът който го следеше, да не е дисианец. Внезапно си спомни за отрязаната глава на Мерв, която бяха открили една сутрин пред вратата.
Айджел го бе научил да владее емпатията си и Брайън реши да се възползва от нея. Трудно беше да работи в тъмното, чувстваше се двойно по-неуверен. Дали наистина долавяше някаква емоционална реакция, или просто си въобразяваше? На всичко отгоре, чуждото присъствие му се стори познато. Изведнъж си спомни.
— Улв… — произнесе той, съвсем тихо. — Аз съм — Брайън.
Той се приведе, готов за атака.
— Зная… — също така тихо отвърна другият. — Не говори. Продължавай в посоката, която следваше одеве.
Излишно беше да задава въпроси. Брайън се обърна без да губи време и продължи, както му бяха наредили. Сградите се смаляваха и не след дълго почувства под краката си пясъка от пустинята, която покриваше цялата планета. Не беше изключено да му готвят клопка. Трудно бе да определи с точност на кого принадлежеше гласът преди малко. Но трябваше да рискува. От мрака на нощта изскочи нечия тъмна фигура и положи горещата си длан на рамото му.
— Аз ще вървя отпред. Следвай ме без да изоставаш.
Този път думите бяха произнесени с ясен глас и Брайън позна притежателя им.
Без да чака отговор, Улв се извърна и потъна в мрака. Брайън побърза да го последва и двамата продължиха да крачат, рамо до рамо, сред пясъците. Постепенно под краката им се появи по-твърда почва, като от спечена глина. Навлязоха сред ниски скали, разделени от осеяни с камънак клисури. Улв избра една по-тясна клисура и хлътна в нея. След известно време свиха зад издатина в скалата и Брайън забеляза слаба светлина, която идеше от отвора в стената отсреща.