— Какво е казал? — попита Гебк.
— Че ще спре войната. Спря ли я?
— Опитвам се да я спра — каза Брайън. — Но не е толкова лесно. Трябва ми помощ. Става дума за вашия живот — и на семействата ви. Ако се съгласите да ми помогнете…
— Каква е истината? — прекъсна го грубо Улв. — Непрестанно чувам различни неща и вече не мога да определя кое е вярно. Откак се помня, винаги сме изпълнявали каквото магтерите ни наредят. Носим им храна, а те ни дават метал, а когато е нужно и вода. Подчиняваме ли им се — не ни убиват. Не живеят като нас, но нали от тях получавам бронза, който е така необходим за инструментите. Казаха ни, че ще се сдобием с нов свят от небесните господари и това е добре.
— От небесните хора сме виждали само лошо — добави Гебк, — затова най-добре е да ги убиваме.
Брайън остана изумен от омразата, която таяха тези двама дисианци.
— Тогава, защо не ме уби, Улв? — попита той. — Още когато ме срещна в пустинята. Или одеве — защо попречи на Гебк?
— Можех да го направя. Но има нещо по-важно. Каква е истината? Да вярваме ли в онова, което сме правили открай време? Или да послушаме вашите думи?
Той подхвърли на Брайън пластмасова кутия, с размери колкото човешка длан. В единия край бе монтиран бутон, а по средата се виждаше миниатюрен говорител. В ъгъла бе залепена схема, на която се виждаше човек, натискащ бутона. Това беше миниатюрен магнетофон, с една натискане на копчето се осигуряваше достатъчно енергия, за да бъде възпроизведен записът.
Макар че гласът бе писклив, с металически тембър, отделните думи се различаваха ясно. Той призоваваше дисианския народ да не се подчинява на магтерите. Поясняваше, че започнатата от тях война можела да завърши само по един начин — с унищожаването на Дис. Надежда имало само в незабавното разоръжаване.
— Верни ли са тези думи? — запита Улв.
— Да — кимна Брайън.
— Дори и да са верни — вметна Гебк — нищо не можем да направим. Бях с брат ми, когато тези предмети-думи започнаха да се сипят от небето. Изслушахме думите, а след това занесохме предмета на магтерите, за да ги попитаме какво да правим. А те взеха, че убиха брат ми, вместо да му отговорят. Магтерите винаги ни убиват, ако не ги слушаме.
— А в това послание се твърди, че ако се подчиняваме на магтерите ще загинем! — извика Улв с разтреперан глас. Не изглеждаше уплашен, по-скоро разгневен от напразните опити да прецени коя от двете страни говори истината. Светът който познаваше до този момент, бе изрисуван в черно и бяло, с някои дребни сивкави оттенъци, колкото да подчертаят разликата.
— Има начин да спрете войната без да пострадате, или да навредите на магтерите — намеси се Брайън, с надеждата, че ще успее да ги спечели за помощници.
— Кажи ни — изсумтя Улв.
— Няма да има война, ако успеем да се свържем с магтерите и ги накараме да се вслушат в думите ни. Казвате, че ви убивали. Научете ме, как да се държа с тях, как да разговарям и аз…
— Никой не може да разговаря с магтерите — намеси се жената. — Кажеш ли нещо различно и ще те убият — както убиха брата на Гебк. А как да се държиш с тях — по един начин, като ги слушаш. Такива са и никой не може да ги промени. — Тя отново се захвана да дъвче корени с изсъхналите си, напукани устни. Зъбите й изглеждаха стопени от непосилната работа.
— Права е Мор — закима Улв. — Никой не разговаря с магтерите. Нима имаме друг изход?
Брайън премести поглед от единия мъж, към другия, сетне се надигна. Ръката му неусетно се плъзна към дръжката на пистолета.
— Магтерите притежават бомби, които могат да унищожат Ньорд — планета съседна на вашата. Тя е като звезда в небето. Ако разбера къде са бомбите, ще се погрижа да ги отнесат и така няма да избухне война.
— Значи искаш да помогнеш на дяволите в небето, които са врагове на народа ни! — изкрещя Гебк и скочи. Улв го дръпна до себе си, но когато заговори, в гласа му не се долови предишната симпатия.
— Прекалено много искаш. Иди си веднага.
— Ще ми помогнете ли? Ще помогнете ли да спрем войната? — попита Брайън, почувствал, че е отишъл твърде далеч, но неспособен да спре. В гнева си бяха забравили истинската цел на посещението му.
— Прекалено много искаш — повтори Улв. — Върви си. Ще поговорим без теб.
— Кога пак ще се срещнем? Как да те открия?
— Ние ще те открием, ако решим да говорим с теб — приключи разговора Улв. Ако сметнат, че ги мами, никога вече нямаше да го потърсят. Но беше безсилен срещу това.
— Аз вече реших — Гебк стана и се загърна в парчето плат. — Сигурен съм, че лъжеш — също като небесните хора. Следващия път, когато те срещна, ще те убия. — Той се пъхна в тунела и изчезна от погледите им.