Нямаше какво повече да си кажат. Брайън на свой ред се промуши в тунела, като провери дали Гебк не дебне наблизо, а Улв го отведе до мястото, откъдето се виждаха светлините на Хоувстад. През целия път не промълви и дума, дори не махна с ръка, когато се стопи в мрака. Брайън потрепери в нощния хлад и се загърна в тънкото яке. Подтиснат и отчаян, той закрачи към топлите улици на града.
Малко преди зазоряване стигна сградата на Фондацията — на входа естествено стоеше друг пазач. Въпреки заплахите и оглушителните удари по вратата, той категорично отказа да я отвори, докато не се появи съненият, прозяващ се Фоусел. Още щом видя Брайън, той започна да мърмори навъсено, но беше прекъснат от заповедта да се облече и незабавно да се яви на доклад. Все още неизгубил доскорошното си вдъхновение, Брайън изтича в кабинета и с влизането започна да ругае натегливия тъпанар, който бе включил климатичната инсталация на пълна мощност. Този път не само я спря, но и извади няколко по-важни части, за да се предпази срещу бъдещи опити да бъде простуден.
Малко след това се появи Фоусел и се прозя шумно, прикривайки устата си с ръка — явно беше от хората с ниско сутрешно ниво на кръвната захар.
— Преди да удариш пода с нос, излез и направи кафе — нареди му Брайън. — За мен също.
— Не е необходимо — отвърна Фоусел и изправи рамене. — Ще се обадя в столовата да ни направят — думите бяха произнесени с възможно най-ледения тон.
В ентусиазма си Брайън бе забравил напълно за атмосферата на омраза, която преднамерено бе създал около себе си.
— Както желаеш — отвърна той. — Но следващия път, когато се прозееш пред мен, ще го впиша в досието ти. Ясно ли е? А сега — да чуя нещо повече за връзките на организацията с дисианците. Как ни възприемат тук?
Фоусел се задави и преглътна мъчително поредната прозявка.
— Като хора, лишени от разсъдък, сър. Местните ненавиждат всички чужденци, споменът за първата евакуация е бил предаван през вековете като злощастна легенда. Смятат, че ние също ги мразим и че трябва да се махаме от тук. А ние не само, че не си тръгваме, но и ги тъпчем с храна, лекарства, снабдяваме ги с даровете на цивилизацията. Може би затова все още ни търпят. Според мен ни мислят за идиоти със склонност към добрини и докато не им създаваме проблеми ни позволяват да живеем сред тях. — Той се бореше мъжествено с поредната надигаща се прозявка. Брайън се извърна с гръб, за да му позволи да си поеме свободно дъх.
— А ньордците? Какво знаят за нашата работа? — Застанал до прозореца, Брайън огледа покритите с прах сгради, чийто контури се очертаваха на фона на изгрева над пустинята.
— Ньорд е сред планетите, които активно подпомагат нашата организация. Те са напълно в течение на дейността ни. Съдействат ни с каквото могат.
— Значи сега е моментът да поискаме още. Можете ли да ме свържете с главнокомандващия космическата блокада?
— Разполагаме с директна връзка, снабдена със заглушаващо устройство срещу подслушване. Веднага ще се заема. — Фоусел заобиколи бюрото, вдигна слушалката и натисна няколко копчета. Екранът трепна и се изпълни с белезникави вълни от заглушаващото устройство.
— Достатъчно, Фоусел — каза Брайън. — Ще разговарям насаме. Как се нарича главнокомандващият?
— Професор Крафт — той е физик. На Ньорд нямат военни, използвали са познанията му при конструирането на бомбите и енерго-оръдията. А след това са го назначили за главнокомандващ.
Фоусел тръгна към вратата и на излизане се прозя с облекчение.
Главнокомандващият професор бе на преклонна възраст, с посивели коси и гъста мрежа от бръчици около очите. Изображението трепна за последен път и се изясни. Връзката бе установена.
— Вие трябва да сте Брайън Бранд — заговори професорът. — Съжалявам за приятеля ви, Айджел и за останалите, които загинаха. Уверен съм, че високо сте ценили приятелството на човек като Айджел.
— Да… така е — отвърна Брайън, все още неспособен да събере мислите си. Малко трудно му беше да се върне към онзи отминал момент, след като непрестанно го занимаваше въпросът как да спаси планетата. — Много мило, че го казвате. Но сега искам да науча някои неща от вас.
— Каквото пожелаете — на ваше разположение сме. Преди да започнем обаче, искам да ви предам признателността на нашия консул за помощта, която ни оказвате доброволно. Дори и да се наложи да изстреляме бомбите, няма да забравим колко много направи вашата организация, за да предотврати конфликта.
Брайън отново бе заварен неподготвен. В първия миг се осъмни в честността на Крафт, после си даде сметка, че човекът отсреща е движен изцяло от хуманни подбуди. Това бе още една причина за Брайън да потърси начин за да сложи край на войната без да пострадат и двете страни. А след това с удоволствие щеше да посети Ньорд и да се запознае с народа й в неговата естествена среда.