Професор Крафт изчакваше търпеливо Брайън да продължи.
— Все още се надявам, че войната може да бъде спряна. Затова исках да поговоря с вас. Решил съм да се срещна с Лиг-магтер, но ми се иска да разполагам с някаква официална причина. Поддържате ли връзка с него?
Крафт поклати глава.
— Не. Не точно връзка. В началото на конфликта му изпратих радиопредавател, за да можем да разговаряме директно. В отговор обаче получих само един ултиматум, от името на всички магтери. От нас бе поискана безусловна капитулация. Предавателят все още е включен, но магтерът предупреди, че ще отговори само, когато условието му бъде изпълнено.
— Едва ли ще го чуе някога — подхвърли Брайън.
— Не бих казал — тази възможност не беше изключена. Брайън, надявам се разбирате, колко трудно ни беше да вземем решението за бомбардирането на Дис. Немалко хора, включително и аз — гласувахме за безусловна капитулация. Другите спечелиха с минимална преднина.
Брайън вече бе започнал да привиква с тези психологически изненади и този път успя да скрие изненадата си.
— Има ли на планетата ваши хора? Разполагате ли с войници, на които да разчитам, в случай на необходимост? Надеждата е твърде малка, но ако все пак открия къде са тези бомби и установката, бихме могли да ги унищожим с ненадейна атака.
— Нямаме хора в Хоувстад — всички, които не се включиха своевременно в евакуацията, бяха убити. Тук, на борда, разполагам с отряд за специално предназначение, в случай, че открием местонахождението на бомбите. Дисианците си дават сметка, че ги превъзхождаме в численост и оръжейна технология и затова правят всичко възможно да запазят в тайна разположението на установката. Освен това разполагах с технически персонал и множество доброволци, които също участваха в издирването на бомбите. Никой от тях не можа да се похвали с успех, повечето бяха избити малко след приземяването. — Крафт се поколеба за миг. — Долу има още една група. Длъжен съм да ви известя за нея — трябва да сте запознат с всички действащи фактори. Някои наши сънародници останаха в пустинята извън Хоувстад. Не ги подкрепяме официално, макар да разполагат с поддръжката на немалка част от населението. Това са буйни млади хора, които водят партизанска война, нападат селищата на дисианците и ги унищожават — без особен принос за разрешаване на конфликта. Опитват се да открият бомбите със силата на оръжието.
За Брайън това бе най-добрата новина от началото на разговора. Трябваше да положи известни усилия, за да запази самообладание.
— Не зная дали не прекалявам с желанията си, но не бихте ли ми казали как да се свържа с тях?
Крафт се усмихна с крайчеца на устните.
— Ще ви съобщя дължината на вълната, на която можете да ги потърсите. Наричат се „Ньордска армия“. Ако се свържете с тях, направете ми една услуга. Искам да им предадете нещо. В последните часове положението се промени — към по-лошо. Екипът за наблюдение тук, на кораба, засече хиперпространствено енергетично излъчване, което идваше от повърхността на планетата. По всичко изглежда, че дисианците са започнали с изпитанията на изстрелващата установка малко по-рано, отколкото предвиждахме. Наложи се да скъсим крайния срок с още един ден. Опасявам се, че разполагате само с два дни, преди началото на евакуацията. — В очите му се четеше състрадание. — Съжалявам. Зная, че с това допълнително затрудних задачата ви.
Брайън не искаше да мисли за загубата на още един ден от срока на ултиматума.
— Съобщихте ли на дисианците?
— Не — рече Крафт. — Това решение бе взето само преди няколко минути. В момента го излъчваме до Лиг-магтер.
— Можете ли да спрете излъчването? Искам да му го занеса лично.
— Все още не е късно. — Крафт помисли за миг. — Но това би означавало неминуемо да загинете. Тези типове не се колебаят, когато решат да убият някой от нашите. Бих предпочел да използвам радиото.
— Не го правете — ще ми попречите, а вероятно и ще изложите живота ми на опасност. Освен това, мисля че само аз имам право да решавам как да постъпя със себе си.
За първи път от началото на разговора професор Крафт изглеждаше подтиснат.
— Съжалявам, ужасно съжалявам. Не биваше да допускам моите собствени чувства да надделяват над дълга. Разбира се, че сте в правото да постъпите както желаете, нямах никакво намерение да ви спирам. — Той се извърна и нареди нещо. — Съобщението е прекратено. Цялата отговорност за него сега пада върху вас. Желая ви успех. Край на връзката.