Той я обгърна с ръце и я притегли към себе си. Ръцете й се плъзнаха по раменете му, а устните й потърсиха неговите в мрака.
— Внимавай… — прошепна тя. — Цялата съм в рани…
XIII
— Не пожела да влезе, сър. Удари с юмрук вратата и извика: „Тук съм, предайте на Бранд“.
— Няма значение — отвърна Бранд, пъхна пистолета в кобура и постави няколко резервни пълнители в джоба си. — Излизам навън, ще се върна преди зазоряване. Докарайте една носилка на колела от болницата. Искам да ме чака при вратата, когато се върна обратно.
Улицата навън бе по-тъмна, отколкото си спомняше. Брайън се намръщи и плъзна ръка към пистолета. Някой бе изключил уличното осветление. Сиянието на звездите едва стигаше за да различи тъмните очертания на пустинохода.
— Брайън Бранд? — извика някой не особено вежливо от колата. — Качвайте се.
Моторът изрева веднага щом Брайън затвори люка. Без да включва външните светлини, колата се понесе по улиците на града и не след дълго излезе в пустинята. Пустиноходът увеличи скоростта, но водачът продължаваше да шофира на тъмно, направлявайки пипнекшом приборите. Катереха се нагоре по склона и когато излязоха на платото, той изгаси двигателя. Откакто потеглиха, двамата не бяха разменили нито дума.
Нещо щракна и таблото се озари в светлини. Едва сега Брайън съумя да различи орловия профил на човека до него. Водачът се раздвижи и Брайън забеляза, че тялото му е с гротескни очертания. Дали вследствие на нещастен случай, или на генна мутация, но гръбнакът му бе изкривен напред, сякаш го обричаше на вечен поклон. Истинска рядкост бе да срещнеш недъгав човек — Брайън например виждаше за пръв път през живота си. Зачуди се какво ли е попречило на нещастника да потърси медицинска помощ досега. Каквато и да бе причината, тя сигурно можеше да обясни и застиналия израз на болка и горчивина, който не слизаше от лицето му.
— Онези всемогъщи умници на Ньорд дадоха ли си труда да ви съобщят, че са скъсили срока с още един ден? — запита водачът. — И че този свят е обречен на неминуема гибел?
— Да, зная — кимна Брайън. — Тъкмо затова ми е необходима помощта на вашата група. Не разполагаме с много време.
Мъжът не отговори, само изсумтя нещо, докато следеше радарния монитор, заслушан в ритмичното писукане. Под негово ръководство електронните датчици протегнаха своите пипала на различни честоти, за да проверят, дали пустиноходът не е бил проследен.
— Къде отиваме? — попита Брайън.
— В пустинята. — Водачът махна неопределено с ръка. — В щаба на армията. И без това всичко наоколо скоро ще бъде унищожено. Няма какво да крия от вас, това е единственият лагер, с който разполагаме. Там е концентрирана цялата налична сила — хора, коли, оръжие. Там е и Хис. Командирът на отряда. Утре този лагер няма да го има — заедно с цялата планета. За какво сме ви потрябвали?
— Не е ли по-добре да го кажа на Хис?
— Ваша воля. — Поуспокоен от данните на радара, водачът запали отново двигателя и се понесе през пустинята. — Ще ви напомня само, че ние сме доброволна армия и нямаме тайни по между си. Ако крием нещо, то е от глупаците горе, дето смятат да видят сметката на планетата. — Думите му бяха пропити с горчивина и той дори не си даде труд да я прикрие. — Пъчеха се по между си и отлагаха времето за вземане на решение, докато накрая бяха принудени да произнесат смъртната присъда.
— Бях останал с противоположното впечатление. Според тях вашата Ньордска армия е терористична организация.
— Така си е. Но ние сме войници и сме дошли да воюваме. Идеалистите от нашата планета ще разберат какво означава това, едва когато стане твърде късно. Ако ни бяха подкрепили още от начало, щяхме да взривим стените на всички черни замъци на Дис и да ги претърсим за бомби. Това неминуемо щеше да бъде придружено с насилие и убийства. А те не искаха и да чуят за нищо подобно. Сега ще трябва да убият всички и да унищожат планетата. — Той включи за миг светлините на таблото, колкото да се ориентира по компаса и Брайън отново плъзна поглед по сгърченото му тяло.
— Рано е да се предаваме — каза Брайън. — Остава малко повече от един ден. Освен това, струва ми се, че открих нещо, което може да спре войната — без да бъде пусната нито една бомба.
— Вие отговаряте за Фондацията за културно подпомагане, безплатен хляб и одеала, нали? Какво ще свършат вашите хора, когато се почне стрелбата?