— Нищо. По-важното е да не се стига до стрелбата. Ако се опитвате да ме обидите, откажете си. Имам доста висок праг на дразнимост.
Водачът отново изсумтя неразбрано и забави скоростта, за да навлязат в каменист участък.
— Какво всъщност искате? — попита той.
— Ще ми се да подложим на обстойно изследване някой магтер. Жив или мъртъв — без особено значение. Да ви се намира някой под ръка?
— Не. Неведнъж сме си мерили силите с тях, винаги на тяхна територия. Прибират всички свои убити, а също и каквото докопат от нашите. Но за какво ви е това? Един мъртвец трудно ще ви каже къде са бомбите, или хиперпространствената ракетна установка.
— Не виждам защо да ви обяснявам, освен ако не сте в командването. Говоря с Хис, нали?
Водачът изруга ядно, после настъпи мълчание.
— Какво ви кара да мислите така? — запита накрая.
— Наречете го интуиция. Първо, не ми приличате на обикновен водач на пустиноход. Разбира се, може армията ви да е съставено само от генерали, без нито един редник, но да ви призная, съмнявам се. Освен това, всички знаем с колко малко време разполагаме. Пътуването до лагера е доста продължително, да седите там и да ме чакате би било загуба на ценно време. Затова пък, докато шофирате и разговаряте с мен, ще разполагате с достатъчно време за да прецените как да постъпите. Така ли е?
— Да. Аз съм Хис. Но все още не сте отговорили на моя въпрос. За какво ви е нужно тяло на магтер?
— За да го разрежем и огледаме внимателно. Лично аз смятам, че магтерите не са хора. Те са нещо, което живее сред хората, преструва се, че е с човешки произход, но не е.
— Потайни пришълци? — Хис изплю тези думи изненадано и с отвращение.
— Може би. Ще разберем след аутопсията.
— Вие или сте твърде глупав, или некомпетентен. — Произнесе огорчено Хис. — Или пък мозъкът ви се е сварил от дисианската жега. Не искам да имам нищо общо с този налудничав план.
— Нямате друг изход — отвърна Брайън и остана изненадан от спокойствието, с което произнесе тези думи. Беше доловил интересът на другия, прикрит зад привидната враждебност. — Дори не е необходимо да ви убеждавам. Само след ден този свят ще престане да съществува, а вие не разполагате с никакви други средства за да попречите на това. Може и да е само налудничаво хрумване, но едва ли ще си простите, ако не го проверите. Не и ако държите на достойнството си. Сега е моментът да решите, дали сте убиец, пристигнал тук за да постреля по дисианци за развлечение, или наистина искате да спрете войната. Та кое от двете?
— Ще имате вашето тяло, щом толкова го искате — изръмжа Хис и сви рязко волана, заобикаляйки една скална издатина. — Не че с това ще постигнете нещо. Просто не виждам нищо лошо, ако утрепем поне още един магтер. Ще включим в предстоящата си операция и вашия план. Тази нощ е последната и затова изпратих всички групи с бойни задачи. До зазоряване ще се постараем да проникнем в колкото се може повече от проклетите кули на магтерите. Все още не е късно да се натъкнем на някоя следа. Може и да е изстрел в тъмното, но по-добре, отколкото да седим. Моята собствено група ме очаква, ще вземем и вас. Останалите потеглиха по-рано. Целта ни е една малка кула в покрайнините на града. Веднъж вече я нападахме и задигнахме всичкото складирано там оръжие. Не е изключено тия тъпаци отново да са я използвали за склад. Понякога тези магтери постъпват така, сякаш напълно са лишени от въображение.
— Нямате представа колко сте прав — отвърна Брайън.
Пустиноходът забави, приближавайки се към стръмния склон на поредното плато, което се издигаше насред пустинята. Малка контролна лампичка мигна на таблото, Хис я зърна и незабавно изгаси двигателя. Двамата излязоха навън, протегнаха се и потрепериха от нощния хлад.
Не беше никак лесно да вървят в тъмното, в сянката на скалите над тях, сред разхвърляните обемисти каменни блокове. Брайън се стресна от внезапно блесналата насреща светлина и прикри очите си с ръка. Сред камънаците, непосредствено до него, бе монтиран неутрализиращ проектор, излъчващ ветрилоподобна вибрационна завеса, която абсорбираше всички попаднали под какъвто и да било ъгъл светлинни лъчи. Създаденият по този начин участък от абсолютен мрак беше като светлонепроницаема стена, прикриваща просторната ниша в основата на скалите. В пещерата, над която бе надвиснала скална козирка, бяха прибрани три открити пустинохода. Машините бяха широки, с дебели, бронирани стени и очевидно предназначени за военни операции, ако се съдеше по сивкавата им оцветка. Насядалите наоколо мъже разговаряха оживено, или лъскаха оръжията си. Всички замлъкнаха, когато се появиха Хис и Брайън.